Името ми е Йоана и живея в едно село близо до София. Научена съм да ценя малките жестове, добрата дума, усмивките и кимането за поздрав. Детството ми премина в това село и сякаш годините се процеждат като пясък между пръстите. Всяко усилие да задържиш щастливите мигове си заслужава. Израснах в бедност, но като се замисля, съм имала едно от най-големите богатства за едно дете – любовта на родителите си. Те ме възпитаха да бъда скромна в желанията си и да мечтая децата ми да израснат като добри хора. Селото дава една по-голяма свобода за децата, дава спокойствие, може да посещават и детска градина. Това, което липсва по селата, е възможност… Continue reading →

Шум от кацащи и излитащи самолети кара мисълта ми да се издигне над проблемите, над оживените разговори и забързани хора. От високо сградите, улиците, парковете и хората изглеждат безпроблемни, спокойни и обнадеждени.  Животът ни има смисъл, когато се стремим към едно  по- добро бъдеще за нас и нашите деца.

Към нас тича тригодишният Иван, стиснал с едната си ръка самолетче, а с другата сякаш ни сочи небето. В небето са мечтите и желанията му, готов е да полети към неизвестното, към новото  –  от есента ще тръгне  на детска градина. За своите три години той е преживял много, а ние се надяваме вече да има… Continue reading →