Над 250 експерти от университети, институции и неправителствени организации от Европа, Австралия, Централна Азия и САЩ обсъждат реформата в грижата за деца на Международна конференция на тема „Деинституионализация на грижата за деца: Как инвестираме в промяната?“.

Събитието се проведе от 6 до 8 ноември в НДК. В конференцията участваха представители на Европейската комисия, Министерството на труда и социалната политика и други национални институции, международни и местни неправителствени организации, доставчици на социални услуги и специалисти в областта на политиките за деца. Участниците в конференцията споделиха научни данни и натрупан опит, както и добрите практики и предизвикателства в областта на деинституционализацията.

Конференцията бе открита от вицепремиера Томислав Дончев. Той определи деинституционализацията на грижите за деца като един от най-чистите примери за провеждане на реформа в България – според високите световни стандарти, с оценка на нуждите и  адекватно планиране. „Проблемите не се делят на финансови инструменти и институции, но когато има проблем, трябва да се задействат всички институции, които не са свикнали да работят заедно“, подчерта вицепремиерът. „Имаше организирана и спонтанна съпротива от страна на персонала в институциите от стар тип, а за експертите беше трудно да разяснят на всички какъв е смисълът от реформата“, допълни още той.  „От близо 7 500 деца в институции, днес са останали близо 500, което не означава, че процесът е завършен. Да се деинституционализират децата не е финалната цел – още много усилия трябва да положим. Една реформа не означава да промениш законодателството, а да убедиш хората, че това е пътят и той няма как да бъде променен“, категоричен е вицепремиерът. Той изтъкна огромната роля на неправителствените организации при провеждане на реформата, които освен помощник, са и необходимият коректив. Според Дончев опитът на България с реформата е уникален и би следвало да бъде ползван при провеждането на други реформи.

Георги Симеонов, изпълнителен директор на “Надежда и домове за децата – клон България“ сподели, че за него всичко е започнало от Могилино, където заедно с няколко експерти е трябвало да направи оценка на децата. „Още тогава предложихме да стартира процесът на деинституционализация. Изключително много се радвам, че моята лична кауза за закриване на институциите се превърна в национална и нашата организация активно съдейства за реализиране на процеса в 21 области на страната“, обърна се Симеонов към участниците в конференцията. Той припомни, че „Надежда и домове за децата – клон България“ подкрепи закриването на 18 Домове за медико-социални грижи и работи на терен пряко със семействата, следвайки модела на активна семейна подкрепа. „Радвам се, че успях да привлека и хора в екипа, които също така приеха каузата за своя и я подкрепиха с всички сили. Ние работим за затваряне на входа към институциите, подпомагаме процеса на връщане на деца в техните биологични семейства. Организацията ни работи и в глобален мащаб за цялостно премахване на институционалната грижа за деца до 2025 г.“, допълни той.

„Ключът към успешната деинституционализация е, че всички гледахме в една посока и работехме заедно – правителство, неправителствен сектор, академични среди“, подчерта зам.-министърът на труда и социалната политика Зорница Русинова. Тя припомни, че през последните 10 години 94% от специализираните институции за деца са закрити. Преди старта на реформата около 7 600 деца са били настанени в 137 Домове за деца с увреждания, Домове за деца, лишени от родителски грижи и Домове за медико-социални грижи. „Всички ние помним Могилино, което стана символ на лошата институционална грижа и забравените от обществото деца. Половината новосъздадени услуги са малки семейни къщички от резидентен тип, където децата живеят много по-добре, намират се в жилищен квартал, ходят на училище, близо са до болница. Вярвам, че уроците, които сме научили, могат да бъдат предадени на много наши партньори“, допълни зам.-министърът. Русинова припомни, че реформата в грижата за деца се е реализирала със средства от европейските фондове. За реализиране на деинституционализацията от националния бюджет са отделени 450 млн. лв.

Инициаторът на Международната конференция, д-р Галина Маркова от Ноу-хау центъра за алтернативни грижи за деца към НБУ, също подчерта вредата от институциите. „Знаем много за детското развитие. Знаем много за вредата от институциите. Знаем много за това кои са програмите, които водят до добро развитие на децата. Знаем какво трябва да бъде обучението на професионалистите. Въпросът пред конференцията е как да прилагаме това знание, защото именно в приложението има проблем. И изглежда възникват нови въпроси относно това, какво ни пречи да прилагаме добри практики. Защото броят на приемните родители намалява, съществуват бариери пред качественото обучение на професионалистите и културата на обществото като цяло пречи на приемането на различните. Какво правим в тази ситуация?“, попита тя. Според нея хората, които заобикалят едно дете с проблем и трудно за разбиране поведение, трябва да се научат да полагат усилия да разберат корените на това поведение и как да създават култура на съпричастност. „Тази съпричастност и подкрепа трябва да съществува и по отношение на самите хора, заобикалящи детето, защото те от своя страна също изпитват много трудности“, допълни тя.

Александрина Димитрова, изпълнителен директор на фондация „Сийдър“, призова на тази конференция да се говори за това как предоставяме качествена грижа и подкрепа на децата и младежите, които бяха изведени от специализираните институции. „Нашият опит показва, че в Центровете за настаняване от семеен тип попадат най-тежките случаи, които са с тежки интелектуални увреждания, често и с предизвикателно поведение, психични проблеми или деца, които нямат увреждания, но са преживели изключително травматични събития в детството си, често и редица раздели. За да може тези деца и младежи да получават адекватна грижа, е важно кои са хората, които работят в центровете от семеен тип, защото именно те осигуряват грижата. И затова нашето послание е да инвестираме повече в тях – в тяхната мотивация, в тяхното обучение и непрекъсната подкрепа. Също така отговорността за тези деца и младежи не трябва да пада само върху социалната система, социалните услуги, отделите за закрила на детето. Време е да поделим отговорността, така че да може децата и младежите в неравностойно положение да получат качествена грижа“, категорична е тя.

Представителят на УНИЦЕФ в България д-р Джейн Муита заяви, че процесът на деинституционализация в България върви много добре. „Нашата цел през следващите години е да няма деца в институции. Но деинституционализацията  е много повече от затварянето на институции – трябва да насочим усилията си към превенцията на изоставянето на деца, към качествена подкрепа за семействата“, допълни тя.

Ръководителят на фондация “Лумос“ за Европа Ирина Маланчук подчерта, че има много научни данни, които показват негативния ефект върху децата от престоя в институции. Според нея е важно всички ние да знаем за тях, но по-важно е да започнем да говорим за практическите решения, които ще доведат до промяната, какви конкретни стъпки да предприемем, за да може децата да се чувстват сигурни и обичани, как да развием приемна грижа за деца с увреждания и как най-добре да подкрепим родителите, които изпитват затруднения. „Въпросите са много и се надявам тази конференция ще даде отговор на някои от тях“, допълни Маланчук.

Ричард Пихлер, специален представител по външни отношения и ресурси на SOS Детски селища Интернационал, започна изказването си със спомена за това какво му е споделил един млад човек, израснал в социална услуга. „Искам да порасна на място, в което с желание да се връщам за Коледа“ му отговорил той на въпроса какво би казал на следващите деца, които ще растат без родители. Според него това трябва да е и крайната цел на политиците, обществото и професионалистите. „Когато разглеждаме реформата в закрилата на децата, моят призив към вас е да имате куража да се задълбочите в проблема отвъд фасадата, защото деинституционализацията е само една малка част. Трябва да дефинирате качеството на грижата, от която тези деца се нуждаят, да определите визия и да издигнете процеса на деинституционализацията на по-високо ниво. Ние от SOS Детски селища ще подкрепим българските власти в тези усилия, така както сме го правили почти 30 години“, допълни той.

В отделен панел от Конференцията Георги Симеонов, Боряна Климентова и Елена Петкова от „Надежда и домове за децата – клон България“ представиха два работещи механизма – Актива семейна подкрепа и Областен координационен механизъм по деинституционализация на деца (ОКМД). Тези механизми с времето доказват своята ефективност при реинтеграция на деца в биологичното семейство и при превенция на изоставянето. Активната семейна подкрепа дава възможност да се работи своевременно с децата и семействата, като тя е бърза, навременна, съобразена с нуждите на децата и е подпомагаща за предотвратяване на кризи. При нея се мобилизира целия ресурс на семейството и ресурсите на общността, с което в дългосрочен план прави устойчива семейната система  и дава възможност за израстване на децата в любяща среда.

ОКМД е инструмент, който свързва местни власти, специалисти, институции и организации за работа по казуси с деца, за които са изчерпани „почти“ всички възможности за помощ. Обединяването на властови ресурс и специализирана помощ дава възможност за конкретна, адекватна и с поета отговорност подкрепа. Този инструмент не е за писане на стратегии, планове и оценки, а подпомага най – уязвените семейства и дава възможност за подобряване на системите за защита на деца и семейства.

Над 8 000 000 деца израстват в институции по цял свят, а децата без семейства са над 140 000 000 което прави нашата задача още по – отговорна и прилагането да работещи механизми води все повече деца да израстват в семейна среда.

 

Deinstitutionalisation – science, practices and policies

More than 250 experts from universities, institutions and non-governmental organizations from Europe, Australia, Central Asia and the United States discuss childcare reform at the International Conference on „Deinstitutionalisation of childcare: Investing in change?“

The event was held from November 6 to 8 at the National Palace of Culture. The conference was attended by representatives of the European Commission, the Ministry of Labor and Social Policy and other national institutions, international and local non-governmental organizations, social service providers and policy-makers for children. The conference participants shared scientific data and experience, as well as good practices and challenges in the field of deinstitutionalisation.

The conference was opened by Deputy Prime Minister Tomislav Donchev. He described the deinstitutionalisation of childcare as one of the purest examples of reform in Bulgaria – according to high world standards, with needs assessment and adequate planning.

„The problems are not divided into financial instruments and institutions, but when there is a problem, all institutions that are not used to working together should be activated,“ the Deputy Prime Minister emphasized. „There was organized and spontaneous resistance from staff in old type institutions, and it was difficult for experts to explain to everyone what the meaning of the reform was,“ he added. „Of the nearly 7,500 children in institutions today, there are nearly 500 left, which does not mean the process is complete. Deinstitutionalising children is not the ultimate goal – there is still much work to be done. Reform is not about changing legislation, but convincing people that this is the way and it cannot be changed, „the Deputy Prime Minister is categorical. He stressed the huge role of non-governmental organizations in carrying out the reform, as main assistant, is the necessary corrective measure. According to Donchev, Bulgaria’s experience with the reform is unique and should be used in other reforms.

 

Georgi Simeonov, Executive Director of Hope and Homes for Children – Bulgaria, said that it all started with Mogilino, where he and several experts had to evaluate the children.

„Even then, we offered to start the process of deinstitutionalisation. I am very pleased that my personal cause for closing down institutions has become national and our organization actively contributes to the process in 21 districts of the country, „Simeonov addressed to the conference participants.

He recalled that Hope and Homes for Children – Bulgaria supported the closure of 18 Homes for Social and Medical Care and worked directly with families following the model of active family support. „I’m delighted to have attracted people to the team who also took the cause for their own and supported it with all their efforts. We work to close the entrance to the institutions, support the process of returning children to their biological families. Our organization is also working globally to completely eliminate institutional care for children by 2025, „he added.

 

„The key to successful deinstitutionalisation is that we all looked in one direction and worked together – government, non-governmental sector, academia,“ said Deputy Minister of Labor and Social Policy Zornitsa Rusinova.

She recalled that over the past 10 years, 94% of specialized institutions for children were closed. Prior to the start of the reform, some 7,600 children were accommodated in 137 Homes for children with disabilities, Homes for children deprived of parental care and Homes for medical and social care. „We all remember Mogilino, which became a symbol of poor institutional care and forgotten children. Half of the newly created services are small family homes of the residential type, where children live much better, are in a neighborhood, go to school, and are close to a hospital. I believe that the lessons we have learned can be passed on to many of our partners” the Deputy Minister added. Rusinova recalled that the reform of childcare was implemented with the means from the European funds. 450 million BGN has been earmarked for the deinstitutionalisation of the national budget.

 

The initiator of the International Conference, Dr. Galina Markova of Know-How Center for Alternative Child Care at the New Bulgarian University, also highlighted the damage from the institutions.

„We know a lot about child development. We know a lot about harm from institutions. We know a lot about what programs are that lead to good child development. We know what professional training should be. The question before the conference is how to apply that knowledge in the practice because there is a problem, and it seems that new questions are emerging about what prevents us from applying good practices.

Because the number of foster parents is diminishing, there are barriers to the quality training of professionals and the culture of society as a whole hindering the acceptance of the various. What are we doing in this situation? ”she asked. According to her, people who surround a child with a problem and difficult to understand behavior should learn to make an effort to understand the roots of that behavior and how to create a culture of empathy. „This empathy and support must also exist with regard to the people surrounding the child, because they themselves also experience many difficulties,“ she added.

 

Alexandrina Dimitrova, Executive Director of the Cedar Foundation, talked at this conference how we provide quality care and support to children and young people who were brought out of specialized institutions.

„Our experience has shown that Family type placement centers have the most severe cases of intellectual disability, often with challenging behavior, mental health problems or children who have no disabilities but have experienced extremely traumatic events in their childhood, often many separations. In order for these children and young people to receive adequate care, it is important who are the people who work in family-type placement centers because it is they who provide the care. And so our message is to invest more in them – in their motivation, in their training and their continued support. Also, responsibility for these children and young people should not rest solely on the social system, social services, child protection departments. It is time to share responsibility so that disadvantaged children and young people can receive quality care” she said emphatically.

 

UNICEF Representative in Bulgaria Dr. Jane Muita said that the process of deinstitutionalisation in Bulgaria was going very well. „Our goal in the coming years is to have no children in institutions. But deinstitutionalisation is much more than the closure of institutions – we must focus our efforts on preventing child abandonment, on quality support for families” she added.

 

The head of the Lumos Foundation for Europe, Irina Malanchuk, stressed that there is a wealth of scientific evidence that shows the negative effects on children from institutional care. She believes that it is important for all of us to know about them, but it is more important to start talking about practical solutions that will change, what specific steps to take to make children feel safe and loved, how to develop foster care for children with disabilities and how best to support parents who have difficulties. „There are many questions and I hope this conference will answer some of them,“ Malanchuk added.

 

Richard Pichler, Special Representative for External Relations and Resources at SOS Children’s Villages International, began his remarks on what a young man who grew up in a social service shared with him. „I want to grow up in a place where I want to go back for Christmas,“ he answered, asking what he would say to the next children who would grow up without parents. According to him, this should also be the ultimate goal of politicians, society and professionals. „When considering child protection reform, my call to you is to have the courage to delve deeper into the problem beyond the facade, because deinstitutionalisation is only a small part. You need to define the quality of care these children need, define a vision and elevate the process of deinstitutionalisation to a higher level. We at SOS Children’s Villages will support the Bulgarian authorities in this effort, as we have done for almost 30 years, „he added.

 

In a separate Thematic panel of the Conference, Georgi Simeonov, Boryana Klimentova and Elena Petkova from Hope and Homes for Children – Bulgaria presented two working models – Active Family Support and District DI Coordination Mechanism (DDICM). These models over time prove their effectiveness in reintegrating children into the biological family and in preventing abandonment. Active family support provides an opportunity to work with children and families in a timely manner, as it is fast, timely, responsive to the needs of children and helps in preventing crises. It mobilizes all the resources of the family and the resources of the community, making the family system sustainable in the long run and enabling children to grow up in a loving environment.

DDICM is a tool that connects local authorities, professionals, institutions and case management organizations with children, for whom almost all assistance opportunities have been exhausted. The combining of power resources and specialized assistance enables concrete, adequate and accountable support. This tool is not for writing strategies, plans and assessments, but it supports the most vulnerable families and enables the improvement of child and family protection systems. More than 8,000,000 children grow up in institutions around the world, and children without families are over 140,000,000, which makes our task even more responsible and the implementation of working mechanisms leads more and more children to grow up in a family environment.

(прочетено 188, 1 прочетено днес)

  • Годишен архив за 2019
  • Годишен архив за 2018
  • Годишен архив за 2017
  • Годишен архив за 2016
  • Годишен архив за 2015
  • Годишен архив за 2014
  • Годишен архив за 2013
  • Годишен архив за 2012
Архив