Галя е на 27 години и на 22 май ражда малката Ася. Има още една дъщеричка на 5 години – Виктория, която живее с бившия й съпруг и рядко й позволяват да се вижда с нея.

Живее в порутена къща извъх града, собственост на вуйчо й, заедно с възрастната си майка. Брат й е болен и живее на 45 километра от града. Забременявя с Ася, докато е на работа в съседна Гърция, от мъж, с когото живее от 2 години.

Прибира се сама в България, изоставена, разочарована и излъгана от бащата на Ася, който не иска семейство и деца. За аборт е късно и през оставащите 3 месеца от бременността Галя всяка нощ претегля възможностите да отгледа сама бебето или да го даде за осиновяване.

Дълго е мисли и дори не е споделя с новите си работодатели си, че чака дете, от страх да не изгуби работата и препитанието си от 270 лв..

Когато Ася се ражда преждевременно на 22 май, Галя все още не е взела решение на дилемата дали да отглежда детето си сама, без баща, без постоянен дом, с нестабилни и ниски доходи или малкото й момиченце да бъде осиновено от друго семейство. Близките й могат да й оказват само морална подкрепа, а от институциите се чувства излъгана, заради първото си детенце. Докато е в болницата споделя болката си с медицинските работници и след като Галя е изписана, а бебето остава в Микропедиатрията, за да наддаде на килограми, те подават сигнал в отдела за закрила на детето.

Разговорите със социалните работници не дават резултат, а и средата, в която Галя живее тогава не им вдъхват увереност, че тя ще се справи с отглеждането на детето в тези условия. Майката не е наясно и  на каква помощ може да разчита от тях. Въпреки това, тя всеки ден е в болницата, за да храни Ася и да пита за състоянието й. Така връзката между двете става още по-силна, а решението още по-трудно. Когато социалните работници сигнализират за случая на „Надежда и домове за децата“, Галя все още не е взела решение за своето бъдеще и това на детето си. „Никой не ме попита и не ме потърси, когато определяха упражняването на родителските права за голямото ми дете, а аз съм майка.“, споделя тя.“Сега ме питат, но няма кой да ме подкрепи, освен морално. Братовчетка ми отглежда сама сина си, който е на 6 години. Не, че е лесно, но грижите по пеленачето са много по-големи, а не мога да си позволя да изгубя работата си, защо всеки месец плащам издръжка на голямата си дъщеричка. Помагам и на болната си майка. Нямам дом, доходите ми са много ниски, дали ще се справя? Според бългрското законодателство, Ася се води дете на първия ми съпруг, без той да й е баща, защото е родена няколко месеца след развода и това усложнява нещата. Не ми е ясно какво ще правя, когато изискат неговия подпис, за да я запиша на детска консултация, на детска градина, на училище, дори и да получаваме детските помощи? Заделих средства, за да й купя дрешки и биберони. Много искам да отгледам детенцето си, но не виждам как!“, допълва в разговора си с нас Галя. Разплакана, но обнадеждена след срещата ни Галя си тръгна, с уговорката отново да се срещнем след ден.

На другия ден, тя ни съобщи решението си да отгледа сама детето си, въпреки трудностите, които й предстоят, защото е открила подкрепата, която й е липсва. Сама бе намерила квартира в града, в която да живеят заедно – тя, Ася и майка й. Заедно избрахме детското легло, дрешките, храна и санитарните принадлежности за Ася, които организацията ни закупи. Напълно непозната бременна жена, срещната случайно в детския магазин й подари детската количка и ваничката за бебето. Срещнах ме я с юристи, които й разясниха правата, които има като майка, която сама ще отглежда детето си. С наша помощ социалните работници подготвиха документите, за да й се отпуснат полагащите й се социални помощи, които докаря на август ще бъдат изплатени и затова продължаваме да й помагаме.

Благодарение на подкрепата на „Надежда и домове за децата“ Ася и Галя са заедно. Една майка е щастлива с детето си, а то е обградено с обич и грижи. Сега Галя е решена да се бори за правата и над другото си дете.

(прочетено 440, 1 прочетено днес)

  • Годишен архив за 2022
  • Годишен архив за 2021
  • Годишен архив за 2020
  • Годишен архив за 2019
  • Годишен архив за 2018
  • Годишен архив за 2017
  • Годишен архив за 2016
  • Годишен архив за 2015
  • Годишен архив за 2014
  • Годишен архив за 2013
  • Годишен архив за 2012
  • Годишен архив за 2010
Архив