След раждането си Георги  прекарва първите шест месеца от живота си в ДМСГД. Няма кой да го утешава, да го обгрижва или закриля.

Майка му Петя и баща му Иван били с разбито сърце, но тъй като Георги има синдром на Даун, от родилното отделение  им казали, че никога няма да могат сами да се грижат за сина си и че ще е по-добре да живее в институция. В институциите няма как да изградиш близост, да усетиш родителска ласка и загриженост, или да си защитен при агресия. Там си обречен на живот, който може да те увреди за цял живот.

Georgi was taken from his parents at birth and spent the first six months of his life in an orphanage with no one to comfort, cherish or protect him. His mother, Petya, and his father, Ivan, were heartbroken but, because Georgi has Down’s syndrome, the authorities told them that they would never be able to care for their son themselves and that he’d be better off in an institution. But orphanages do not protect children, they harm them. By exposing children to neglect and abuse and denying them someone to love them, orphanages damage children’s development in ways that can last a lifetime.

 

(прочетено 63, 1 прочетено днес)

  • Годишен архив за 2022
  • Годишен архив за 2021
  • Годишен архив за 2020
  • Годишен архив за 2019
  • Годишен архив за 2018
  • Годишен архив за 2017
  • Годишен архив за 2016
  • Годишен архив за 2015
  • Годишен архив за 2014
  • Годишен архив за 2013
  • Годишен архив за 2012
  • Годишен архив за 2010
Архив