Георги Петров, 4 год., с майка си.    

Петя и Иван Петрови  прекарват много години в очакване на второ дете. Но щом техния син, Георги, се ражда през октомври 2012, акушерките и лекарите в болницата се държат така, цякаш нещо ужасно се е случило. Три дни Петя и Иван дори не са допускани до своята рожба.

На Георги е поставена диагноза Синдром на Даун и медицинските служители казват на родителите, че това означава, че те никога няма да могат да се грижат за него. Ще бъде прекалено скъпо, прекалено трудно. Те биха могли дори да застрашат неговия живот ако го отглеждат у дома. Петя и Иван никога не бяха чували за тази диагноза. Техните роднини и приятели също не бяха чували. В България, по време на комунистическия режим, хората с увреждания са били винаги скрити от останалата част от обществото и много малко хора са имали досег с тях. Ефектът на тази философия все още се усещат, особено по отношение на нагласи спряко хората с увреждания и специални нужди.

Петя и Иван са абсолютно съкрушени от тази новина и, в момент на напрежение и натиск от страна на „авторитетните“ специалисти и без никаква подкрепа, те се съгласяват да дадат своя син в институция. Те дават съгласие Георги да бъде вписан за осиновяване в чужбина, надявайки се, че синът им ще има възможност за по-добър живот извън България.

След като бива преместен от родилния дом директно в институцията, Георги прекарва дълги часове сам в своето легълце. Тези институции са високо медикализирани, те са място, в което всички се разхождат с бели престилки и са фокусирани върху физическото здраве н а децата, отколкото върху техните реални нужди. Наравно с другите деца със специални нужди, Георги е хранен рутинно през тръба и е бил лишен от комфорта и стимулацията на любящата прегръдка, не е бил научен да се храни нормално. Въпреки, че Петя се съгласява да даде право на властите да се опитат да намерят нов дом за нейния син, тя не може да се откаже от сина си. Петя посещава Георги ежедневно, опитвайки се отчаяно да поддържа връзка с него и да му покаже, че е безкрайно обичан.

След раждането на Георги, нормалният живот в дома на Петя и Иван, в който живее и техният тийнейджър Тодор, секва.  Семейството е много травмирано, Петя плаче постоянно. Бабата на Герги решава, че е време да потърси помощ. Неин съсед й бил казал за една организация, която помага на семейства да върнат децата си от институции обратно у дома и в някакъв момент тя решава да се свърже с Надежда и домове за децата – клон България.

Креми, член на експертния екип на организацията в България, се среща с Петя и прекарва два часа с нея, изслушвайки нейните страхове и болка – емоции, които майката не е искала да сподели нито със своя съпруг, нито със своя по-голям син. Тогава Креми дава на Петя колкото се може повече информация за Синдрома на Даун, разказва й за всички видове терапия, подкрепа и лечения, които биха били налични, в случай, че Петя реши да отглежда сина си у дома. Тя разказва на Петя, че може да я свърже с родителите на други деца, които са диагностицирани със същия синдром и я уверява, че разноските по отглеждането на Георги няма да са толкова високи, колкото им е било казано в болницата. Креми казва на Петя, че освен всички други услуги, тя винаги може да разчита на нея за подкрепа, 24 часа с денонощието.

Може би най-ключовият момент в този разговор настъпва когато Креми казва на Петя, че макар състоянието си, Георги ще може да се развива като всяко друго дете, че има уникален потенциал, с който да може да се наслаждава на живота си. „Георги ще те кара да се смееш повече, отколкото да плачеш“, казва й тя.

Креми предлага на Петя да обмисли новата информация добре със своето семейство и да прецени какво би искала да направи. Но Петя не може да чака толкова. Тя веднага звъни на Иван и му разказва всичко. Два часа по-късно, тя се обажда на Креми и й казва „искам момчето ми обратно“.

Надежда и домове за децата – клон България помага на Петя и Иван с документацията, необходима за връщането на Георги у дома. Екипът на организацията прави всико възможно, така че процедурата по реинтеграция да се случи по-възможно най-бързия и добър начин. Когато Георги става на 6 месеца, той вече е обратно у дома, при своето семейство.

Днес, би било скромно да опишем Георги като щастливо малко момче. Той е пълен с щастие и енергия. Той е уверен, социален и готов за приключенията на живота. Петя разказва, че той обича да плува и да лови риба. Много обича да показва на всякакви гости своите медали и купи, които е спечелил – един за най-голяма риба и един – за най-голям брой хванати риби.

Петя също разказва, че Георги има прекрасна връзка със своя батко, Тодор. Георги търси Тодор постоянно, докато той е на училище. Тяхната връзка помага на Георги да се развива, защото двамата играят по момчешки, борят се, прегръщат се и Георги се опитва да се справя с всичко, с което се налага да се справя и Тодор.

През изминалите 4 години, Надежда и домове за децата – клон България подкрепя Георги, така че той да ходи на логопед и организира консултации със специалисти, за да може момчето да получи всичката необходима медицинска помощ и лечение. Организацията помага на Петя и Иван да се научат как най-добре да се грижат и да подпомагат Георги, да го окуражават да се развива. Освен това, Надежда и домове за децата – клон България организира психиатрична подкрепа за Петя, за да може тя да се справи с тревогата и вината, която е изживяла, поради факта, че е оставила детето си в институция веднага след раждането.

„Ако Георги бе останал в институцията“, казва Креми, „той щеше да прекарва почти цялот оси време, всеки ден, сам в леглото. Нямаше да може да говори или ходи. Щеше все още да се храни през тръба. Най-вероятно нямаше да е излизал навън дори.“

„Вместо това, днес, той е страхотен! Ходи и тича, учи се да говори и се подготвя да започне да ходи на забавачка.“

През Август 2015г., Надежда и домове за децата – клон България, в партньорство с местните власти за закрила на детето, закрива институцията, в която Георги е прекарал първите 6 месеца от своя живот. Организацията успява да постигне този успех, намирайки сигурна, любяща семейна грижа за всяко от 100-те деца, които са били настанени там.

От началото на работа на организацията на територията на България през 2011г., Надежда и домове за децата – клон България подпомага закриването на 16 институции за деца и продължава работата си, в партньорство с правителството, за да закрие и останалите домове до 2020г. В същото време, Надежда и домове за децата – клон България подкрепя развитието на услуги, които подпомагат семействата и предотвратяват настаняването на деца в институции.

(прочетено 178, 1 прочетено днес)

  • Годишен архив за 2022
  • Годишен архив за 2021
  • Годишен архив за 2020
  • Годишен архив за 2019
  • Годишен архив за 2018
  • Годишен архив за 2017
  • Годишен архив за 2016
  • Годишен архив за 2015
  • Годишен архив за 2014
  • Годишен архив за 2013
  • Годишен архив за 2012
  • Годишен архив за 2010
Архив