През последните години в България се случи чудо! „Ничиите деца” от домовете вече са припознати като пълноправна част от българското общество! След безброй несръчни опити за реформа на системата на грижа за деца в специализираните институции /познати публично като домове за сираци/, свързани с огромни разходи за ремонти на сгради, доста съмнителни като ефект обучения и други съпътстващи проекти стана ясно, че тази ситема няма вътрешния ресурс и нагласи да се самореформира. Под положителния  натиск от страна на Европейската комисия и подкрепата на гражданския сектор започна процес на истинско реформиране на системата, ориентирано към нуждите на всяко дете да расте в семейна или близка до семейната среда.

Наред с промяната в подхода към децата и техните семейства, свързан със засилване на работата по превенция на изоставянето и подкрепа за реинтеграция, процесът на деинституционализация е обвързан и с реалното закриване на институциите и създаването на подходящи алтернативни услуги. И тук започват проблемите – на някои това не им харесва, реформите ще нарушат едни добре изградени стериотипи и взаимовръзки, ще променят или закрият „удобни” структурни звена, ще накарат определени професионални групи да се обучават допълнително и да работят по-усилено. Както биха обобщили социалните антрополози – нормално поведение при промяна.А както би казал народът- „бели кахъри”, хората ще се научат.

 

Истинските проблеми идват когато реформата „настъпи” интересите на хора и групи, притежаващи сериозни властови и финансови ресурси, когато в резултат от нея някой започва да търпи загуби на пари и влияние.

За всеки, запознат отблизо със системата на институционална грижа, искрен и честен в преценките си, не е проблем да идентифицира противниците на деинституционализацията. Достатъчно е да си зададе въпроса: Кой губи от това?

–           Доставчици на материали и услуги , разбира се, не случайни лица! Огромните сгради, инфраструктура, персонал и „ничии” деца са един сериозен пазар;

–          Определена група /не всички/ посредници в осиновяванията и свързаните с тях ключови лица! Обществена тайна е колко трудно се осиновява дете в България и към кого може би трябва да се обърнеш за да се случи;

–          Отговорни служители от здравната и социалната сфера на различни нива, за които промяната ще предизвика дисконфорт, липса на  облаги и влияние;

–          Политически и обществени среди, за които инвестицията в  децата на „онези” е излишно прахосничество.

Естествено, всички тези групи не защитават интересите  си пряко. Техните послания най-често са завоалирани в контекста на нагласени анализи и манипулативни разчети:

–          Сега не му е времето,няма нужната средаобщините не са готови, неправителственият сектор не е готов, бизнесът не е готов, персоналът на системата не е готов– та нали това е идеята на реформата, да се подготвят чрез обучения, изпълнение на пилотни проекти и   чрез съпътствашата процеса законодателна и нормативна промяна /всъщност изглежда, че единствените готови са облагодетелстваните/;

–          Във финансова криза сме, и е много скъпо нагласяват се разчети, които прогнозират апокалипсис на системата, а не се отчитат положителните ефекти, в много от случаите и финансови такива в краткосрочен и дългосрочен план, не се търсят финансови механизми за преструктуриране и прегрупиране на разходите, не се показват възможностите за евентуално компенсиране от европейските фондове;

–          Сега има по-важен дневен редважен, важен, но ефектите винаги са върху децата;

–          „А знаеш ли какво се случи?”-акцентиране и презентиране на единични казуси като аргументи срещу цялостния процес и успехи.

Сериозен „съмишленик” на противниците на реформата много често се явява част от „въвлечената в играта” публичната администрация. Ловко използвайки бюрократични и властови инструменти, удобни и обиграни администратори тихо саботират промяната най-често чрез:

–          търсене на аргументи срещу законодателни промени, а не възможности за тяхното въвеждане и прилагане;

–          тихо саботиране на проекти, работещи за промяната чрез прокарване на противоречащи си инструкции, заповеди и други административни „хватки”, целящи да обслужат аргументите „против”;

–          неофициални послания от страна на заинтересовани „ загрижени за стабилността на системата” /в случая за системата на облагодетелстване/ към професионалистите на подчинено ниво;

–          дискредитиране и административен натиск към съмишлениците на реформата,

–          използване на „услужливи” медии, собствениците на които са в много от случаите част от „дружинката” за дискредитиране на промяната.

 

Сигурен съм, че за някои от прочелите този малко емоционален, но и доста остър анализ, при леко затваряне на очите ще изникнат и  образи на конкретни хора. А иначе, много е просто- по делата им ще ги разпознаем!

 

Георги Симеонов

Изпълнителен директор

на „Hope and Homes for Children- клон България”

(прочетено 234, 1 прочетено днес)

  • Годишен архив за 2019
  • Годишен архив за 2018
  • Годишен архив за 2017
  • Годишен архив за 2016
  • Годишен архив за 2015
  • Годишен архив за 2014
  • Годишен архив за 2013
  • Годишен архив за 2012
Архив