Аз се казвам Невен, на четири години съм и искам да разкажа за моето семейство.

Моето семейство живее в София и беше включено в кампанията на „Надежда и домове за децата – клон България“ и ЧЕЗ „Заедно можем всичко“. Днес аз и моята сестра сме много щастливи, защото няма да се притесняваме, заедно с мама и татко, за сметките за ток чак до Нова година. В двора пред блока слънцето е приятно топло, а краката ми тичат към катерушката. Очите ми търсят най-високата точка, докъдето да се изкача. Провесвам тяло с главата надолу и сякаш всичко е по-забавно, по-игриво и светът ми се вижда наопаки.

Когато бях на две годинки, родителите ми видяха, че трудно си вдигам главата, трудно говоря и нямам координация в движенията. Тогава моята майка реши да намери начин да ме остави временно в ДОМ, като си мислеше, че когато може ще  ме взима, вижда и че животът ми там ще е по-добър. Тогава тя срещна екипа на НДД и те й обясниха как може да се справи с всички предизвикателства и без да ме оставя за отглеждане в институция. Започнаха упражнения, много говорене, четене и разглеждане на книжки и аз започнах да вървя по-уверено, изправих глава, усмихвах се на всеки нов ден и много си играех със сестра ми. В детската градина срещнах нови приятели  и говорът ми се подобри. Забавно е да преоткриваш този свят и да мечтаеш.

Тази година станах на 4 години и си пожелах да бъда здрав, силен и усмихнат, но всичко се преобърна с главата надолу с пандемията от COVID -19.

Останах изолиран вкъщи, без приятелите, без слънцето и разходките, но поне със семейството ми бяхме заедно. Чувствахме силата на обичта и това ни беше достатъчно. Мама загуби своята работа, тате продължаваше да работи, но парите не ни стигаха за нищо. Отчаяние се четеше в очите на сестра ми, баща ми загуби своята усмивка, а мама започна все по-малко да говори. Щастието сякаш беше си тръгнало мълчаливо и отчаянието беше трайно седнало до нашата трапеза.

Звънецът в апартамента ни сякаш разкъса тягостната обстановка с добрата вест, че сме включени в кампанията „Заедно можем всичко“  и ми върна надеждата.

Сега мога да протягам ръце към слънцето, от най-високата част на катерушката, после да отпусна тяло и да увисна с главата надолу – забавно е!

Може би това е новото нормално?

Може би повече хора ще се включат да помагат на изпаднали в криза семейства!

Когато порасна аз ще помагам на другите!

 

(Re)inverted world

 

My name is Neven, I am four years old and I want to tell about my family.

My family lives in Sofia and was involved in the campaign of Hope and homes for children – Bulgaria and CEZ „Together we can do everything.“ Today, my sister and I are very happy because we will not worry, together with mom and dad, about the electricity bills until the New Year. In the yard in front of the block, the sun is pleasantly warm and my legs are running towards the climber. My eyes are looking for the highest point to climb. I hang my body upside down and it’s as if everything is more fun, more playful and my world is seen upside down.

When I was two years old, my parents saw that it was difficult for me to lift my head, I had difficulty with speaking and I had no coordination in my movements. Then my mother decided to find a way to leave me temporarily in the INSTITUTION, thinking that when she could she would take me, she also saw that my life there would be better. Then she met the HHC-Bulgaria’s team and they explained to her how she could handle all the challenges without leaving me to be raised in an institution. Exercises, a lot of talking, reading and looking books started and I began to walk more confidently, raised my head, smiled every new day and played a lot with my sister. I met new friends in the kindergarten and my speech improved. It’s fun to rediscover this world and to dream.

This year I was 4 years old and I wanted to be healthy, strong and smiling, but everything turned upside down with the pandemic of COVID -19.

I was left isolated at home, without friends, without the sun and walking, but at least my family and I were together. We felt the power of love and that was enough for us. Mom lost her job, Dad kept working, but we didn’t have enough money for anything. Despair was in my sister’s eyes, my father lost his smile, and my mother began to talk less and less. Happiness seemed to go away in silence, and despair was permanently seated at our table.

The bell in our apartment seemed to break the sad atmosphere with the good news that we were involved in the „Together we can do everything“ campaign and gave me back hope.

Now I can reach out my hands for the sun, from the highest part of the climbing frame, then relax my body and hang upside down – it’s fun!

Maybe this is the new normal?

Maybe more people will turn in to help families in crisis!

When I grow up I will help others!

(прочетено 146, 1 прочетено днес)

  • Годишен архив за 2020
  • Годишен архив за 2019
  • Годишен архив за 2018
  • Годишен архив за 2017
  • Годишен архив за 2016
  • Годишен архив за 2015
  • Годишен архив за 2014
  • Годишен архив за 2013
  • Годишен архив за 2012
  • Годишен архив за 2010
Архив