Езикът ни е за кратко и начинът, по който живеем в дома на езика си. не е по-различен от начина, по който живеем в истинските си домове.
Свързани сме в една обща и неразривна симбиоза, която чертае пътя на прогреса. Азбуката на нашите мисли и дела разрушава прегради, строи храмове и влияе на човешки съдби.
Българската писменост, нещо толкова крехко, като детски съдби и толкова неръкотворно като букви и вяра, ни води към храма на знанието.
В този ден в прослава на буквите да си спомним детството, мама и родния дом.
Най- напред от мама аз научих
Да обичам българската книга,
Родно слово като бистър ручей
До сърцето мъничко достига!