Бедността не е порок

header-backgroundЕ. е трето дете в семейството на Силвия и Сураж. След като навършил годинка и четири месеца личният лекар подава сигнал в Отдел „Закрила на детето“, че Е. непрекъснато боледува и не могат да му бъдат поставени задължителните имунизации. Лекарят е притеснен за здравето на детето.

Социалните работници от ОЗД започват работа по случая. При посещението си установяват, че освен Е. родителите полагат грижи за още две момчета, най-голямото от които на 6 години, а второто на 3 години. Независимо от лошите условия децата са добре развити за възрастта си, силно привързани към родителите си. Родителите не желаят да си изоставят децата, те също са били отгледани при такива условия, това е техният начин на живот.

Сураж е безработен и семейството се препитава от сезонна и наемна работа –събиране на билки, цепене на дърва и понякога работа за ден в селското стопанство. Силвия получава социални помощи за децата, които са единствения сигурен месечен доход.

Социалните работници решават, че извеждането на Е. извън семейството и настаняването му в дом ще бъде голяма травма. Ако се изведе едното дете, какво се случва с другите деца, нали и те живеят при същите условия? Това означава травмиране не на едно, а на три малки деца. Ето защо, решават, че ще подкрепят семейството. Водят Е. на специалист пулмолог в град Русе, детето е лекувано известно време в болница за да се стабилизира общото му състояние и да започне имунизирането. Голямото момченце е във възраст, когато трябва да посещава задължителна предучилищна група в детската градина. С подкрепата на социалната служба детето е подготвено и започва да посещава  занятията. Предприемат се мерки за изваждане на лична карта и регистриране на бащата в Бюрото по труда.  

Когато ОЗД ни информира за случая, майката Силвия отново е бременна, не знае в кой месец е и не е ходила на лекар. Отдел „Закрила на детето“ търси съдействие и подкрепа от „Надежда и домове за децата“- клон България, които вече работят по случаи на превенция в област Разград. При съвместното ни посещение, детето Е. отново беше с хрема и кашляше, семейството бе в трудна ситуация, нямаха храна. Майката видимо изглеждаше бременна в 5-ти, 6-ти месец.

Със средства на Надежда и домове за децата веднага бяха закупени и предоставени основни хранителни продукти за семейството и козметика. От Отдел „Закрила на детето“ предприеха  действия по събиране на дарения от  дрехи, обувки, завивки, детско легло, количка, детска триколка, шкаф и мокет, необходими за семейството. Съвместно с ОЗД, чрез осигуряване на парични средства за транспортиране на даренията от „Надежда и домове за децата“, вещите и дрехите бяха извозени от социалната служба до жилището. Със средства от НДД бяха проведени медицински прегледи на Е. в град Русе от пулмолог, както и на майката от гинеколог.

Предвид предстоящото раждане се появиха нови въпроси свързани с възможността на родителите да обгрижат новороденото. Ще могат ли двамата млади, безработни и слабо грамотни майка и баща да отглеждат четвъртото си дете в една стая, с ниски доходи при лоша хигиена? Благодарение на даренията, мебелировката в къщата се увеличи. В стаята вече имаше бебешко легло, завивки, количка, пода беше постлан с килим, на прозорците имаше завеси. Майката беше подредила покъщнината и дарените дрешки за децата. Работата по случая изискваше подкрепата да продължи в посока подобряване на жилищните и хигиенно-битовите условия. Другото, най-важното – любовта и желанието да отглеждат децата си, бе налице.

Ето защо, необходимо бе да се обединят усилията на повече институции отговорни за закрила на децата. Свикан бе „Координационния механизъм по деинституционализация“ в област Разград, сформиран със заповед на областния управител през месец февруари 2014г.

Възникна оживена дискусия: Как и с какво може да се помогне на семейството? Нагласите бяха по-скоро негативни, че родителите няма да оценят подкрепата, че каквото и да се направи ще го разрушат, че са неграмотни и трудно усвояват напътствия и изпълняват препоръки, че децата са изложени на рискове. На срещата бе представено свършеното до момента, акцентира се върху това, че работата на соц.служби и институциите, отговорни за закрила на детето, трябва да търсят начини за промяна на мисленето, подкрепа, борба с бедността и намаляване рисковете за децата. Работата с подобни семейства в риск е трудна и продължителна, вероятно резултатите няма да са много, но е важно, че родителите искат да се грижат за децата си.

Набелязани бяха конкретни дейности в подкрепа на семейството от всяка една институция.

Междувременно бебето се роди, отново момченце, доносено, здраво бебе. Отново възникна въпроса – да се настани ли новороденото в институция или приемно семейство? Ще съумеят ли младите родители да се грижат добре за него в лошите условия? Ами ако се случи най-лошото? Обсъдени бяха различни варианти, вкл. и такъв бебето да се настани в дом временно, докато поотрасне и когато навърши годинка да се върне в семейството. Да, така бебето ще расте в чиста, дори стерилна среда, ще бъде нахранено и подсушено, но ще бъде лишено от майчината ласка, от любовта на бащата и братчетата си. А какво ще се случи с бебе, което познало стерилната обстановка се върне в лошо почистената къща? Не е ли изложено на по-големи рискове за здравето?

В отговор на тези въпроси бе взето решение с финансовия ресурс на Надежда и домове за децата да се отремонтира най-необходимото в къщата. Бяха закупени материали, с подкрепата на майстор, бащата и съседите се включиха по изливане на бетонна плоча за да се покрие пода от пръст и да се изолира достъпа на гризачи и насекоми. Стените бяха варосани, изля се бетонна пътечка пред къщата, която укрепи и изолира доскоро наличните течове. Така вече и двете стаи на къщата станаха обитаеми. Бащата с по-големите деца се преместиха в доскоро празната и необитаема стая. Майката остана с бебето в отремонтираната и подредена стая. За новороденото бяха закупени всички необходими консумативи – шишета, адаптирано мляко, памперси, козметика, корито и др. Вече на два месеца бебето наддава и расте съгласно нормите. Погледа му е вторачен в лицето на мама, която го прегръща и гушка с любов и внимание. По-големите дечица се въртят и играят около таткото, който сега е поел грижа за тях. Таткото продължава да се подписва в Бюрото по труда,с надежда, че и за него ще има работа. Е. вече боледува все по рядко.Усилията продължават към намиране на възможност да се укрепи и отремонтира покрива преди да завалят есенните дъждове и студове.

С общи усилия и чрез „Областен координационенен механизъм по деинституционализация в Разград, се подобри жизнената среда за семейство с 4 деца. С навременната намеса четири деца ще растат в любяща среда, а полуграмотните им родители имат вяра в обществото и институциите.

Прочетете още ...

АКТИВНА подкрепа в Плевен

Наталия и Кирил живеят в град Плевен и се радват на 4 годишния си син Коко. Коко е здраво и безгрижно дете, което посещава детска

Към април 2015 година в Разградска област са подкрепени 20 семейства в риск

На 23.04.2015г. в Областна администрация Разград се проведе работна среща на тема „Сътрудничество чрез Областен координационен механизъм по деинституционализация”. Срещата бе открита от зам.областният управител

Върни се обратно в