През месец декември три деца с „тежки” диагнози получиха нов неочакван подарък за Коледа – свои приемни семейства и нов дом различен от институцията.
Две момченца на година и половина от ДМСГД Русе с хронични заболявания, изискващи последващи медицински интервенции и мониторинг, както и допълнителни специализирани терапии, бяха настанени в приемни семейства от Русе, които не се изплашиха от „тежките” диагнози и допълнителните усилия и ангажименти. С подкрепата на „Надежда и домове за децата” – България и местния доставчик на социални услуги сдружение „Еквилибриум” приемните родители вече се грижат за тези деца в семействата си и споделят радостта си от доброто развитие, което виждат у децата за краткото време при тях.
Е. на 6 години с умерена умствена изостаналост, заедно с нейното здраво братче на 3 години от ДМСГД в Смолян, също откриха своето семейство, които не позволиха, въпреки особеностите свързани с поведението на Е. да бъдат разделени със своето братче и приеха да се грижат и за двете деца, техният напредък в рамките на няколко седмици в семейството, също е забележителен.
Предстои напасване за още две момиченца с ДЦП с приемни семейства, което наистина доказва, че приемните семейства в Русе не се страхуват да се грижат за деца с увреждания и опровергават много обществени митове и нагласи, свързани с приемната грижа. Развенчано е и всеобщото мнение, че за бебета и децата с увреждания, няма друга алтернатива, освен специализирана резидентна грижа.
Малката господарка на „Розовата къща“
Малката С. на 2 годинки и 4 месеца с множество увреждания и специфичен синдром, засягащ крачетата и ръчичките й, беше настанена в ЦНСТ, т. нар. „Розова къща” на Комплекса за социални услуги в Русе и вече e новата „господарка” на къщата. Тича, пренарежда играчките и помага най-вече в кухнята. За две седмици израза на лицето й е съвсем различен – усмихнат и закачлив поглед, когато играе и шета из стаите. Сърди се, когато някое от другите деца се опита да й вземе любимите слънчеви очила с форма на сърце, с които тя гордо се разхожда пред всички, като истинска диско дива от 80-те години на миналия век. Храни се сама и с удоволствие и вече се опитва да казва срички, любимата й е „ало” и чрез пластмасовото си телефонче разговаря с целия свят.
С помощта на екипа беше осъществен контакт с бабата на С. в град в Област Русе, която й дойде на гости, заедно с братовчедка на С. Те бяха очаровани от нейното развитие и обещаха, че ще продължат контактите си с нея.
Ние от „Hope and Homes for Children – клон България”, търсим начини роднините и близките на децата с увреждане да не прекъсват връзката си с тях. Така тези деца, макар и в ЦНСТ, имат подкрепа от близките си.
Заедно в семейство, което знае как да дарява любов
Брат и сестра – на 3 и на 6 години – от ДМСГД Смолян са вече напълно адаптирани и се чувстват прекрасно в приемно семейство в Русе. Това се дължи както на невероятното отношение на приемните родители, така и на приемането им заедно в семейството и връзката между двете деца, която е много силна.
Момиченцето е с умерена степен на умствена изостаналост и въпреки че е в училищна възраст, още няма развит говор и има особености в поведението, които предстои да бъдат диагностицирани и за тяхното преодоляване да се прилага подходяща терапия.
От както са в приемното семейство развитието на децата е впечатляващо. През деня са без памперси и сами ползват гърне. Хранят се сами и харесват домашно приготвената храна, което преди това беше проблем. Спят спокойно през нощта, заиграват се самостоятелно и търсят помощта на приемните родители за справянето с дейности, които ги затрудняват. Радват се на вниманието и на децата и внуците на приемното семейство, на съседите и познатите в квартала.
Момиченцето вече казва името си и предстои записването и на двете деца в масова детска градина.
Приемните родители не могат да спрат да се хвалят с положителните промени, които виждат у децата.
Нейното спасение е любовта
Н. в момента е на 1 година и 7 месеца, а от съвсем ранна възраст е с диагноза епилепсия. Когато е на 11 месеца й е поставена сонда и е настанена в ДМСГД Русе, а до тогава се отглежда от семейството си в село на сто километра от Русе.
От няколко месеца момиченцето развива тежка анаклетична депресия и състоянието й непрекъснато се влошава. С помощта на „Надежда и домове за децата” – България майката на момиченцето беше доведена, заедно с новороденото си бебе, в Русе и настанена в център за ранна интервенция, за да може всеки ден да бъде при детето си и с много любов и нежност да се опита да я върне към живота. Макар и само за няколко дни състоянието на момиченцето се подобрява и надеждата се връща в очите на майката.
„Тя ме усеща и ме разбира и не иска да се отделя от прегръдката ми”, споделя през сълзи майката и в тях заедно с мъката проблясват искри на нежност и много, много надежда, които Н. очаква да получи от своето семейство.
