Тримесечните Димитър и Валентин живеят в недоимък в стара селскостопанска постройка в бивш стопански двор в Балкана над Батак и само благодарение на щедростта и добрината на отзивчиви хора, най-вече от една британска организация, родителите им Дуна и Ангел имат възможност да ги отглеждат. Поне засега. Засега, защото Дуна не получава майчинсски, тъй като не се е развела с първия си мъж Цанко, а биологичният баща на невръстните няма постоянна работа, с която да изхранва фамилията си. Безработните са се хванали като удавник за сламка за тези 170 лв., които трябва да получи майката – от детски за двете бебета и от обезщетението, но
парите скоро няма да закърпят бедното положение
на несретниците, тъй като мъжът, с когото майката има все още брак, отказва да подпише молба-декларация и така Дуна не може да получава майчинство. Не помагат и увещанията на социалните работници, отишли „на крака“ при Цанко Заиров в Костандово, който ги отпраща и казва, че иска Дуна да дойде да му се извини. За да оцеляват в тези мразовити зимни дни, заслугата е на британската организация “Надежда и домове за децата“, на сътрудничеството между два отдела за закрила на детето в Батак и Ракитово и на община Батак. Близнаците се родили в 7-ия месец в линейката на път от Батак за пазарджишката областна болница. Рожденият им ден в 13 октомври, но тъй като са се родили „в движение“ едва по-късно им бяха издадени актове за раждане, споделя Цветелина Арапова, регионален координатор на организацията в Пазарджишко. Организацията получила сигнал от болницата на 29 октомври и тъй като майката била изписана по-рано, а родените недоносени останали да наддадат на тегло и издирили родителите им в Батак. Не трябвало дълго да ги увещават да си вземат близнаците у дома, вместо да ги настаняват в институция, но перипетиите тепърва започнали заради неразтрогнатия брак на майката. Допълнително масло в огъня наливала и ревността на 26-годишния Ангел, който е с 10 години по-млад от Дуна. Разликата в годините за тях не била проблем, защото се взели по любов, но „проблем е човещината – вместо да се гордее, че господ му даде две ангелчета, той
все ме тормози и децата се стряскат и плачат
„Децата няма да ги дам, ако ще и да умра. Животът си давам за тях, по цяла нощ не мигвам, за да поддържам печката и да им е топло, а той вместо да се радва на тези ангелчета, налита да ме тормози“, оплаква се 36-годишната родилка. Тя и дума не дава да се издума да се върне при майка си. Родата й е във велинградското село Рохлево, но тъй като насила я омъжили за първия, не иска и да си помисли, че ще намерят подслон с бебетата при тях. От организацията са й предложили да я настанят на квартира в Пазарджик, но това не я устройва, защото няма кой да й помага. От община Батак са обещали да търсят варианти и за квартира в родопското градче.
„Да вземе поне някъде да се хване да работи – как ще се изхранваме“, пита останалата кожа и кости жена, която има от първия си брак 16-годишна дъщеря и 13-годишен син. „Няма да дам перце да падне върху Валентин и Митко“, кълне се родопчанката и друса по-малкия брат Валентин, който се родил с няколко минути по-късно от „баткото“. Митко пък спи, затрупан под стар юрган на леглото. И двете бебета са повити по традиция в износени от употреба одеяла, но иначе са чисти, облечени и нахранени. Поредната порция памперси, сухо мляко, дрехи и козметика, доставени от фондацията, ще им стигнат за месец, а после пак ще дойде нова помощ. Заварвам в бараката от една стая с коридорче и сестрата на Ангел Роза, която е помъкнала в студа и тя 4 гърла. Роза живее във фургон в курорта Цигов чарк край язовир “Батак“, който е на 5-6 км от бившите ферми на ТКЗС-то.
„Какво да ги правя, дойдох да ги видя и да им помогна, че брат ми ходи за дърва в гората, а Дуна сама се оправя с близнаците“.
„Децата са ми дар божи и няма да си ги оставя за осиновяване, нито на държавата – колете ме, бесете ме, умирам за тях, искам си ги и това е“, реди жената, която предната вечер пак е тормозена от любимия си Ангел, бащата на близнаците.
Докато „гостуваме“ на бебетата – отвън бащата Ангел се прибира, нарамил дърво да го сече за печката. Последва разговор на 4 очи с мъжа – дано да се вразуми и да не тормози майката на синовете си и той уж обещава. Гарант за честната дума става и баща му, който също живее някъде в стопанския двор.