Децата на израсналите в институции

Всички крачим по пътя си и се разминаваме с хора и съдби, които няма как да разберем, ако не се потопим в тях. Не си задаваме въпроса: Какво се случва с децата, отгледани в институции? Къде са днес? Каква е съдбата им и какво се случва с децата им? След излизането си от институциите тези хора стават невидими, безинтересни и губят подкрепата на обществото. Историята, която искам да представя започва от една уличка в голям Столичен квартал.

Усмихната майка води трите си деца, които е прибрала от детска градина и училището. Децата греят от щастие, защото имат дом, семейство и знаят, че може да разчитат на „Надежда и домове за децата- клон България“. Но това не винаги е било така.

Нашето познанство с младата майка започва след като тя и бащата на децата са успели да си върнат две от тях след като принудително са били изведени в институция.

Ася и нейният брат са израснали по институции, майка им ги оставя за отглеждане там, защото мисли, че това е най- доброто за две от четирите й  деца. Детството  им е свързано с местене от институция в институция, ежедневни проблеми с връстници, липса на много неща и отчаяние. Дори спира да мечтае, защото кръгозорът е доста ограничен. И когато е на ръба на отчаянието, след брутално отношение на връстниците й и психически тормоз в институцията идват хора от НПО. Тези хора са различни, интересни и внасят надежда в детското сърце. Подкрепят я да учи, показват й как да си приготвя храна, да се грижи за дрехите, обувките и оскъдните финанси. След завършване на училище среща и любовта, за която е мечтала и желанието да има дете и семейство я прави щастлива. Ражда прекрасно момиченце – Зори и си мисли, че е постигнала мечтите си. Мъжът, нейната голяма любов, започва да я бие, тормози без поводи, започва и недоимъкът на средства  и една вечер след поредния побой и заплаха за детето тя избягва със Зори. И среща Иван. Зори расте щастлива под покрива на Иван, който ги приютява. Той е грижовен, мил и работи, за да им осигури всичко необходимо. Мъжът, обаче,  никога не е имал документи за самоличност. За държавата ни той  не съществува като човек. Това не е пречка да обича и да иска да има семейство, но не може да припознае децата си. Раждането на две момичета изпълва семейното щастие. В този период Иван и сестрите на Ася забелязват  промени в поведението й, на моменти тя не е същия човек – появила се е шизофрения, която разстройва всички. При един от пристъпите, едната сестра се вбесява и се обажда на социалните служби да приберат двете малки деца, защото Ася няма да може да се грижи за тях. Иван няма права над децата и при него остава само голямото дете. Ася постъпва в болница.

Един призрак от миналото на майката се завръща – децата й са в институция. Кой ще ги обича там? Ще преживеят ли нейните кошмари?

Ще може ли да си ги върне? И още, и още въпроси.

Иван и Ася всеки ден посещават институцията, виждат децата си и искат да си ги върнат, но нямат подходяща квартира и условия за отглеждане. Намират жилище, убеждават ОЗД, че ще успеят да направят безопасна среда за децата и успяват да ги приберат у дома.

Екипът ни, със съдействието на ОЗД, им помагат да създадат подходящи условия за децата. Съдействат да започнат децата да ходят в детска градина и майката редовно да си взема нужните лекарства. Мечтите на това семейство  се сбъдват, защото освен материалната подкрепа, нашият екип ги учи как да планират разходите, как да си намират работа и колко е важно да обичат децата и да мислят за тяхното бъдеще.

Нашата цел тези деца да не попаднат отново в институция е постигната, семейството е щастливо и ние спокойно в скоро време ще се оттеглим.

Прочетете още ...

Права, деца и гаранции

На 19 ноември Програмата за детско участие се събра да обсъжда много важната тема за Европейската детска гаранция. Това ни вълнува защото много от нашите

Дом за децата с надежда за бъдещето

Кръгла маса на тема: „Дом за децата с надежда за бъдещето“, се проведе на 16.11.2022 с любезното домакинство на Областна Администрация на Софийска област. Целта

Върни се обратно в