По молба на Програмата за детско участие на „Надежда и домове за децата – клон България“ на 7 ноември в Министерството на труда и социалната политика се проведе среща с Елка Налбантова, заместник-министър.
Нашата младежка Програма има за цел да изгради млади хора с усет и критично мислене по спазване правата на детето и практически да станат застъпници за тези деца, които са лишени от дом, семейство или поради някакви здравословни и други причини остават „невидими“ за обществото. В своята роля на застъпници те се срещат с представители на правителството и ООН. С помощта на отговорните институции се търсят и конкретни решения по наболели проблеми.
Исканата среща бе да представят своите виждания по провежданите политики за развитието на децата в нашата страна и да разкажат как усещат спазването на правата на децата. Децата обстойно изложиха своето виждане за всеки напредък, който страната ни прави в областите образование, здравеопазване и включване на децата с увреждане в обществения живот. Ясната посока всяко дете да живее в семейна среда, при затваряне на Домовете за медико-социални грижи, ги зарежда с оптимизъм, но тяхното притеснение е забавянето на тези процеси през последните три години. Времето е най-големият враг, защото то не ни чака и си минава. Децата растат и от 10 годишни са станали 13 и мисленето им също се е променило. В техните семействата вече си говорят за това къде ще учат, какво ще спортуват, каква професия да изберат. Това е семейството – естественото място за всяко дете където то получава обич и възможност да развива способностите си и да мечтае.
Какво се случва с децата, които растат без семейна среда? Справедливо ли е? Защо обществото ни допуска да бъдат лишени от мечти стотици деца в България? Какво прави и ще прави Правителството за тези деца?
Участниците в Програмата ни за детско участие, като застъпници и глас на настанените в институции, синтезираха питането си до два въпроса:
- „Защо не са закрити последните 4 Домове за медико-социални грижи и кога ще се случи това?“ В тях живеят над 200 деца, които страдат и от институционална грижа.
Аргументирано представиха на зам. министър Налбантова световните проучвания как се променя нервната система на децата, които не се отглеждат в семейства и какви са последиците за обществото. Разказаха й за тяхната среща с едно дървено, детско креватче от закрит Дом за медико-социални грижи, което е изгризано от детски зъби. Това креватче е докосвано от агонията на деца през 21 век в България и те най-вероятно са на техните години. Та именно за това въпросът „Защо не са закрити последните 4 Домове за медико-социални грижи и кога ще се случи това?“ е много важен.
- Вторият въпрос „Какви са алтернативите пред децата, които живеят в Центрове за настаняване от семеен тип?“ също е на дневен ред в обществото ни. Поради липса на приемни семейства тези деца и младежи освен цял живот да са настанени в институция нямат друга алтернатива на този етап.
Участниците споделиха своите впечатления от посещенията си в ЦНСТ. Красиви сгради, вежлив персонал, оборудвани зали, но нещо липсва!
Липсват индивидуален подход, мечти и семейство. Тези деца не се срещат по улиците, парковете и градинките. МТСП трябва да предложи нов подход, за да могат и настанените в ЦНСТ да вървят към самостоятелен живот. Решенията са – повече персонал, алтернативна грижа и право на развитие на индивидуалните способности на всеки.
Децата и младежите подчертаха колко е важно всички да допринасяме за по-доброто емоционално развитие на настанените в алтернативна грижа и да търсим начини да споделяме това с всички. Г-жа Елка Налбантова насърчи участниците да предават своя опит и на други деца. Да се търсят съвместни инициативи с училищата и да привличат нови съмишленици. Също така тя сподели, че и тя ще започне да задава въпроса за подобряване на грижата в ЦНСТ за деца с увреждания на АСП, които също бяха част от срещата.
На финала децата и младежите от Програмата предоставиха своята работа – Алтернативен детски доклад, изпратен до ООН и Книжката „Добрият помощник на детето“.
Заместник министър Елка Налбантова предложи Програмата за детско участие да се включи в разработването на Стратегия за детето с отговори на няколко въпроси.
Министерството пожела през 2024 година отново да се направи среща и да се види как са решени поставените въпроси.
