„Надежда и домове за децата – клон България“ в партньорство със СНЦ „Еквилибриум“ организира кръгла маса на тема: „Устойчиви модели за подкрепа на деца и семейства и премахване на институционалната грижа“, която се проведе на 15.11.2022 от 14:30 часа в Регионален исторически музей Русе, зала „Батенберг“.
Кръглата маса бе открита от Георги Симеонов, изпълнителен директор на НДД. Той подчерта отличната работа на всички, за намаляване на изоставените деца. Начинът на взаимодействие на власти и НПО води да няма настанявания на деца в ДМСГД в други градове.
„Това е силно доказателство как може да се намират алтернативи за деца, но трябва да има воля за решаването на всеки проблем и да се нанасят най-малко травми на децата“. За да не се търсят институции за настаняване е необходимо ясно да се очертават бъдещи проблеми и начини за решаването им. Галина Бисет разясни как са търсени приемни родители, когато в страната приемната грижа е слабо позната, как са обучавани да приемат деца с увреждания и как са подкрепяни родителите на тези деца, за да видят че могат да се справят с ежедневните им нужди. Посочи също, че без създаването на адекватни социални услуги в общността, няма как семействата да се чувстват сигурни за справянето с проблемни ситуации. При закриване на ДМСГД Русе силна подкрепа е оказал Комплексът за социални услуги. Светла Межри, директор на КСУ Русе, припомни как са създали звено „Спешен прием“, в което са настанявани майки, които заедно със специалистите там са се грижили да децата и това се е оказало успешна практика да не се разделят семействата.
Целта на Кръглата маса бе да се споделят добрите практики от работата за подкрепа на семейството. Да се разгледат механизмите за взаимодействие и възможностите за подобряване на координацията между всички партньори, участващи в процеса на реформиране на системата за закрила на детето. Как може тя да функционира без наличието на институции и да търси винаги алтернативи в семейна среда и социална услуга, предоставяна в общността.
Елена Петкова, национален експерт по детски политики, припомни ролята на ОКМД за решаване на проблема с жилищното настаняване, устройване на работа на родител и др. Активната семейна подкрепа и днес е от ключово значение за да няма изоставени деца. Повечето семейства, които поради липса на средства са отчаяни и децата им страдат, трябва да получават бърза и адекватна помощ за да се справят. Този инструмент позволява помощта да е комплексна, своевременна, фокусирана и е насочена семействата също да полагат усилия за преодоляване на кризите.
Милена Влахова, настоящ директор на РДСП Русе и Татяна Дончева, бивш директор на РДСП по време на извеждане на децата от ДМСГД Русе, сравниха как с активна работа от 2000 изоставяния на бебета в национален мащаб за 2012 година то днес са намалели до под 200. За Русе през 2021 година няма изоставено нито едно бебе. И двете подчертаха как след закриване на институцията рязко са намалели изоставянията. „Някак институцията сякаш подтиква да се изоставят деца“ Колебания има най-често при раждане на деца с увреждания. Родителите се страхуват, че няма да могат да се грижат за тях и въпреки, че ги обичат са склонни да ги оставят. В тази ситуация в Русе на помощ идват Обединени детски услуги „Слънчо“, където деца с множество здравословни проблеми се настаняват със своите родители. „Така ги научаваме как да се грижат за децата, какви медицински манипулации са им нужни и че ще могат да се справят и в домовете си. Така децата се връщат вкъщи, родителите са подкрепени, а ние не сме прекъснали връзката в семейството – разказа Милена Неделчева, директор ЦНСТДМУПМГ.
Радостина Пейкова, началник отдел здравни дейности в община Русе отчете приноса на „Надежда и домове за децата – клон България“ и СНЦ „Еквилибриум“ за високото ниво на услугите за деца в общината и ролята им в обучаването на много хора, които и сега прилагат наученото в работата си. „Много от иновативните подходи са въведени от Вас и без вас процеса на деинституционализация щеше да е болезнен за децата.“
Деница Иванова, началник ОЗД Русе разказа за моментите, когато специалистите са били затруднени и колко полезно е да имаш такива партньори.
В кръглата маса участие взеха представители на ДМСГД Варна и социални работници от ОЗД в Плевен и Варна, където все още функционират Домовете за медико-социални грижи (два от последните 4 останали в страната, чието закриване и преструктуриране предстои). За тях беше осигурена възможност да се запознаят как функционират услугите в Русе, да видят децата, да общуват със специалисти и да получат съвет как да започнат да работят без да разчитат на институциите.
Опасенията на социалните работници от Варна бяха насочени към това, че проследяването на ранните бременности в малките населени места, може да води до изоставяния и че няма достатъчно приемни семейства, но в Русе и с малък брой семейства се справят и днес. Политиката там е кратък престой на децата в приемни семейства и бързо и трайно решаване на проблемите на биологичните семейства. Страховете на специалистите са насочени към това да вземат правилни решения, а това изисква да имат и партньори, които да ги обучават, окуражават и да търсят решения в рамките на семейството.
В неофициален разговор социален работник от ДМСГД Варна сподели „Ако при нас постъпи дете с увреждания, ние може за един месец да придвижим изваждането на ТЕЛК решение. Родителите ще се справят за 12 месеца.“
Ако детето е в ДМСГД за да бъде изведено то, ще трябва да прекара без родителите си най-малко 18 месеца. Това е пропуснато време и за детето, и за родителите!
Защо е нужно болно дете да бъде изолирано от обществото, роднините, семейството?
Защо е нужно родителите за година и половина да пропуснат възможността да се научат да се справят с болестта?
Защо трябва да нанесем и психологически травми, които после да лекуваме?
Това обяснява потребността да се изградят нови здравно-социални услуги където няма да е необходимо детето да бъде отделяно от родителите си, а работещите специалисти в ДМСГД ще могат да приложат опит и знания, но в помощ на семейство.
Именно във Варна на мястото но ДМСГД ще започне да функционира Център за обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания. Дано по-скоро се случи това и работещите там да могат да помагат на много повече деца, а семействата ще са им благодарни.
