Координаторът на „Надежда и домове за децата – България” в Русе е поканен да стане кръстница на Ема, което е най-голямото признание за нашата работа

В началото на месец март 2012 година получихме сигнал от началник Отдел „Закрила на детето” – гр. В. за недоносено бебе, родено на 29 февруари с първоначално неясна информация за някакъв вид увреждане на бебето, определено от социалния работник в ОЗД гр.В. като „птичи синдром”; майката и бащата на бебето живеят в гр. Г. същата община и е идентифициран риск от изоставяне/настаняване на бебето в институция поради комплекс от причини.

Бащата – В. Г. е на 27 години, не е припознал детето, тъй като семейството са „посъветвани”, че по този начин майката ще получава повече помощи като самотен родител.

Майката – В. С. е на 20 години и са заедно с бащата от 3 години. След нашето проучване се оказа, че тя е осиновена и изоставена от осиновителката като съвсем малка, отглеждана е от баба си, майка на мъжа, когото тя нарича свой баща.

Майката има поставена от педиатър диагноза „наследствена моторно-сензорна невропатия” – слабост и бавно прогресираща атрофия на мускулите на крайниците. Трудно се движи, не е адекватна, но определено имаше вече емоционална връзка с бебето. Тя самата твърди, че в началото е искала да го остави, тъй като всички са й казвали, че няма да може да се справи, но сега не иска и не може да си представи да изостави Ема, която е първото дете на семейството.

Баща на Ема също е бил в институция като малък, докато „поотрастне”и има друго Бащата на В. е инвалид и заедно с чичовците му „работи” в Гърция.

Семейството заедно с бебето живеят в къщата на чичото на В., а в съседство живеят бабата на В. (прабабата на Ема) и техни братовчеди.

Посетихме семейството на 14.03.2012 и заварихме бедна, но много чиста и подредена къща. Семейството заедно с бебето обитават една стая с печка на дърва, легло и стар бюфет. Ема беше в счупен кош, обвита в стари парцалени завивки. Майката беше очевидно болна, освен с основния си двигателен проблем, остра кашлица, хрема и температура.

Бебето по думи на съседката, също е с температура от няколко дни, сутринта му е поставила свещичка за температурата, но въпреки нея, измерихме температура на бебето 37.5 градуса, стана ясно, че няколко пъти е посинявало.

личният лекар не е идвал, нито бебето е водено при него.

Срещнах се с личния лекар на бебето, описах ситуацията и я определих, като критична и спешна и че според мен бебето е за хоспитализация. Доведохме бебето за преглед, на който лекарят установи, че има хрипове в гърдите и се съгласи, че е за хоспитализация.  Повикахме екип на Спешна помощ и до нейното идване организирахме всичко необходимо за майката и бебето за постъпване в болница.

Линейка на Спешна помощ пристигна след 20 мин. При прегледа на бебето, фелдшерът установи, че бебето е с дихателна недостатъчност и съмнения за сърдечен проблем и със сигурност е за спешна хоспитализация. През цялото време майката и бебето са бяха съпроводени и от съседката Магдалена.

Майката и бебето бяха приети в детско отделение в Окръжна болница с диагноза на бебето – „Двустранна бронхопневмония” в тежко състояние и предсърдно шумене.

Ема престоя в болницата 10 дни и след изписването бяха настанени в звено „Спешен прием” на Комплекса за социални услуги с цел майката да бъде консултирана от психолог, да бъде обучена, предвид заболяването на крайниците й,  да се справя с основните задължения свързани с отглеждането на Ема – хранене, къпане, преобличане, режим на детето и основно разбиране за детско развитие и нуждите на Ема.

 

Издадена беше дебитна карта на името на майката, в която се превежда полагащото й се майчинство и детски помощи, общо в размер на 135 лв. месечно, а с наша помощ тя се учеше как да разпределя средствата си според важността на нуждите.

„Hope and Homes for Children – клон България” заплатихме здравните осигуровки на майката, за да бъде диагностициарана ( диагноза „Ранна малкомозъчна аткаксия“).Съдействахме да се явяви пред Трудово експертна лекарска комисия за определяне на процент нетрудоспособност и получаване на съответна пенсия поради инвалидност. Комисията определи 60 %, който не й дава възможност за получаване на каквато и да е финансова помощ. В момента обжалваме това решение на Комисията и в началото на октомври предстои явяване на В. пред Национална експертна лекарска комисия в София.

Купихме ново легло за Ема и всичко необходимо за нейното отглеждане – корито за къпане, шишета за хранене, дрехи, памперси, адаптирано мляко и др.

„Hope and Homes for Children – клон България” помогнахме с частично финасиране, семейството да си плати стари задължения за електричество и такса включване, така че в момента имат електричество в къщата и успяват на този етап сами да си покриват сметките за него.

Ема официално е настанена при близки и роднини (според Закона за закрила на детето), т.е. прабабата, която носи отговорността за живота и здравето на детето, но реално майката и бащата се грижат за бебето под наблюдението и помощта на баба М. Бабата получава издръжка за бебето, която разпределят за памперси, мляко, а сега и за дърва за зимата.

Семейството към настоящия момент се грижи чудесно за Ема с общи усилия и нашата помощ и подкрепа.

Бащата В. с наша помощ и придружаване припозна официално Ема, търси си непрекъснато възможност за работа – викат го да работи различни селскостопански дейности в гр. Г. Предстои да получава социална помощ, като за целта се подписва в Бюрото по труда и отработва задължителните часове.

Всички в семейството имат личен лекар и редовно го посещават за консултации и прегледи на Ема. На майката е поставена вътре маточна спирала. Личният лекар беше привлечен да съдейства и обръща специално внимание на семейството, тъй като са им нужни повече инструкции и консултации, за да се грижат адекватно за здравето на бебето. На майката В. за консултации и прегледи – лекарят беше привлечен да съдейства и обръща специално внимание на семейството, тъй като са им нужни повече инструкции и консултации, за да се грижат адекватно за здравето на бебето.

Според нас, „Hope and Homes for Children – клон България” е опазването на живота й здравето на Ема и това, че тя е в къщи при мама и тате, баба и леля и всчки я обичат и й се радват. Ема е усмихваната, общителна, гука и се радва на всички тях.

Майката на Ема: „Не знам какво щях да правя без вас. Аз преди не знаех, че има такава организация, много хубаво, че ни помагате, с каквото трябва за бебето, ако ви нямаше, щяха да ни я вземат.”

Координаторът на „Надежда и домове за децата – България” е поканен от семейството на Ема да стане нейна кръстница, което е най-голямото признание за нашата работа, както и честта и отговорността да бъдем нейни духовни родители!

 

Елена Петкова

Координатор „Hope and Homes for Children- клон България”  за град Русе

e-mail: petkova.e@hopeandhomesbg.com 

 

 

Прочетете още ...

Права, деца и гаранции

На 19 ноември Програмата за детско участие се събра да обсъжда много важната тема за Европейската детска гаранция. Това ни вълнува защото много от нашите

Дом за децата с надежда за бъдещето

Кръгла маса на тема: „Дом за децата с надежда за бъдещето“, се проведе на 16.11.2022 с любезното домакинство на Областна Администрация на Софийска област. Целта

Върни се обратно в