Живот изпълнен с тишина, която чуващите не разбират и подминават снизходително.
Любовта на двама глухонеми родители дава живот на малката Ани. Бащата е на 43, а майката на 46 години, живеят без брак и очакват първата си рожба. Започват контракции и се разбира, че бебето ще се роди преждевременно. Родилката постъпва за раждане в Пазарджишката болница, но медиците се страхуват да израждат защото няма как да комуникират с родителите. Рисковото раждане е прехвърлено в Пловдив. На 26.30.2014 година се ражда се Ани с ниско тегло и по „правилата“ е оставена в болницата, а майката е отпратена да си отиде на село. Детето увеличава своето тегло, но по неясни причини и без знанието и съгласието на родителите е преместено в друга болница в Пловдив.
Подава се и сигнал, че детето ще бъде изоставено. И защо? Логиката е : Родителите са на 43 и 46 години, глухонеми, от малцинствен произход, детето не е потърсено от тях до този момент. Никой не търси родителите, никой не се интересува от детето, като човек, а не като медицински проблем.
Координаторът на „Надежда и домове за децата – клон България“ получава информация от три места – Родилно отделение гр. Пазарджик, здравен медиатор от гр. Септември и ОЗД – Септември. След получената информация, съвместно със социален работник от Отдел „Закрила на детето“ – Септември посещава семейството и установява желанието на родителите да отгледат детето си в семейна среда. Тези хора НИКОГА не са имали желание да изоставят Ани.
Помощ в отглеждането на детето оказва бабата по бащина линия, която ги посещава и подкрепя.
400,00 лева е месечния доход на семейството, като част от парите отиват за погасяване на заем. Същият е теглен за подобряване на жилищните условия.
При срещата със семейството основните затруднения са свързани с осъществяване на комуникация, поради спецификата на увреждането им.
Ани е изписана на 16.05.2014г. в добро здравословно състояние, според медиците. Координаторът на Надежда и домове за децата съвместно със здравния медиатор транспортират родителите. За посрещането на детето „Надежда и домове за децата –клон България“ оказа първоначална подкрепа от памперси, адаптирано мляко, дрехи – дарение, кошче за бебето. С изписването на детето съдействахме на бащата за подаване на документи за припознаване, предвид затруднено му общуването с институциите. Подкрепа бе оказана и от социален работник от Фондация „За нашите деца“, които работеха по случая на територията на гр. Пловдив.
След изписването на детето, със съдействието на здравния медиатор бе записано при личен лекар. Ние посредничихме в подаването на документи за семейни помощи. Координаторът на „Надежда и домове за децата – клон България“ осигури възможност за изключително добро партньорство между ОЗД – Септември, здравния медиатор и организацията по отношение на осигуряване на ресурси в подкрепа на семейството.
През месец юли 2014г. личният лекар сигнализира здравния медиатор, че детето е болно и теглото му спада. При посещението се оказа, че след изписването детето е наддало с около 1,200 кг., но при последното мерене е спаднало с 500 гр. Педиатърът, постави диагноза пневмония и се наложи хоспитализация.. Майката, бащата бяха придружени в І ДО на МБАЛ – Пазарджик. Закупихме необходимите лекарства. След едноседмичен престои детето и майката се прибираха вкъщи. Следват прегледи при ортопед, офталмолог и невролог, с наше съдействие.
През цялото време бащата придружава майката и детето, защото разбира думите, когато наблюдава устните на говорещите.
Бабата обръща внимание, че главата на детето е по-голяма. При преглед,, който организирахме в София се установи диагнозата хидроцефалия. През месец януари 2015 година бе направена и операция на Ани. Съдействие оказахме за транспорт, комуникации при прегледите, логистика при закупуване на лекарства и при срещи с институциите за припознаване на детето от бащата. На 02.02.2015г. бе направен контролен преглед на детето, който показа, че на този етап се развива добре.
И така от началото на новата година за малкото момиченце има надежда за пълноценен живот. Тя чува и ще може да говори.
При работата по този случай това, което донесе най-голямото удовлетворение и усещане, че има полза, е радостта в очите на бащата и бабата, когато майката и детето се прибраха вкъщи след операцията. Всеки път бабата изказва благодарността си, че помагаме на сина й и детето. Думите й са: „Да сте живи и здрави, че им помагате“. Противно на очакванията и недоверието на институциите, дете на глухонеми родители и с увреждане към момента се отглежда адекватно в семейна среда, благодарение на съвместните усилия на всички институции и НПО, както и с огромната съпричастност на „Надежда и домове за децата – клон България“. Работата със семейството не спира до тук, а продължава по посока проследяване здравословното състояние на Ани и осигуряване на достъп до адекватни социални услуги в общността.
