На 13.11.2015г. в гр. Септември се проведе Кръгла маса на тема : „Живот в семейство – светът на децата с увреждания“.
Участие взеха представители на Областна администрация гр.Пазарджик, община Септември, кмета на гр. Ветрен, РДСП – Пазарджик, отделите „Закрила на детето“ в областта, доставчици на социални услуги в област Пазарджик и приемен родител на дете с увреждане.
По време на Кръглата маса се представиха добри практики в работата и грижата за децата с увреждания на територията на област Пазарджик, партньорството между всички институции, както и подкрепата за децата в риск.
Акцентът на кръглата маса бе поставен върху живота на децата с увреждания след излизането им от институция и попадането им в резидентен тип услуга или в семейна среда.
Проследен бе дългият път на дете излязло от институция, настанено в резидентен тип услуга и вследствие професионалната работа на екипа е възстановена връзката с биологичното семейство.
„Надежда и домове за децата“ – клон България представи своя опит на ниво общност и резултатите на децата изведени от институцията и настанени в приемни семейства и резидентен тип услуга в област Пазарджик.
Благодарение на екипната работа и добрата координация, едно дете с хидроцефалия и едно дете с епилепсия се отглеждат в семейна среда.
При децата, изведени от институция се отчетоха промени в:
– подобряване на психо-емоционалното развитие на децата;
- социализацията;
- подобряване на физическото и здравословно състояние:
- преодоляване на институционалния модел и придобиване на нови умения;
- първи стъпки и първи думи;
- подобряване на взаимодействието с връстници и възрастни;
В подкрепа на тези резултати бяха думите на приемния родител, който сподели метаморфозата, която претърпя детето от настаняването до момента в семейството му.
По време на дискусията се отличи като необходимост в следващата областна стратегия да залегне подобряването на качеството, достъпа до пакета услуги от ползвателите им и мотивацията на персонала.
Споделянето на опита на „Надежда и домове за децата“ и партньори показа, че отглеждането на дете с увреждане в семейна среда е възможно и тя е най-добрата среда за развитието му.
