Гергана е на 9 години. Тя живее със своята майка, Иванка и нейния по-малък брат, Борис, в град в Южна България. Техният апартамент има само една спалня и много малко обзавеждане, но те са сигурни и са заедно. След всичко, което са преживяли през изминалите месеци, това е най-важното.
Гергана и Борис живеят с двамата си родители, но техния баща е много агресивен човек и често бие майка им. След 10 години насилие, Иванка не издържа повече и бяга от дома. Малко след това, мъжът й отнема живота си, а Гергана и Борис откриват тялото на баща си. Свекърите на Иванка обвиняват нея за трагедията и заплашват, че ще си отмъстят. Властите изпращат майката и нейните деца да живеят в кризисен център, за тяхна собствена сигурност. Гергана и Борис губят баща си по възможно най-травмиращия начин, а сега са изгубили и своя дом.
След известно време, Иванка намира жилище, но животът продължава да бъде сериозна битка, всеки ден. Единственият доход на семейството са помощите, които Иванка получава за децата си, но те едва стигат за покриване на наема и сметките за ток. Иванка няма почти никакви пари за дрехи и храна. В момент, в който двете деца се опитват да се справят със загубата на баща им, Гергана и Борис са в риск да бъдат отделени от майка им и изпратени в институция.
Ето каква бе ситуацията на Гергана и нейното семейство, когато за първи път срещнаха Венета.
Венета е регионален координатор на Надежда и домове за децата – клон България. Тя не работи в офис. Тя работи от своя телефон, от своята кола, за да може да се отзове бързо и гъвкаво на всяко семейство в криза. Често, помощта, която тя предоставя е съвсем елементарна – завивки, дрехи, памперси или основни медикаменти. Това, което е от значение при нейната подкрепа е фактът, че тя идва в правилния момент.
Венета помага на семейството на Гергана да си плати наема и сметките за тока. Ако види, че кухненския им шкаф се е опразнил, тя им купува необходимите основни хранителни продукти. Тези малки интервенции се оказват това, от което семейството се нуждае, за да преживее кризата и да запази децата у дома, вместо те да бъдат изведени и настанени в институция.
Гергана има проблеми със зрението, които изискват регулярно вземане на лекарства и очила с диоптър. Тя обожава училище и много обича да оцветява и рисува, но до момента се е затруднявала, тъй като очилата, които е носела, са били тежки и неефективни. Венета помага на Гергана и й намира нови очила. Те са много по-леки и красиви от старите и, най-важното – позволяват на Гергана да вижда всичко в училище. Когато я попитахме дали е доволна от очилата, Гергана ентусиазирано отговори на Английски „да!“
Чрез Венета, Надежда и домове за децата – клон България дава на Гергана и нейното семейство практическата и емоционална подкрепа, от която те се нуждаят и човек лесно може да види колко важно е било това. Наскоро, Гергана споделя на Венета, „Списъкът с хора, които обичам, е много кратък, но ти си в него. Когато порастна искам да бъда като теб и да помагам на хората“, добавя тя.
Майката на Гергана, Иванка, казва простичко, че без помощта на Венета, „моите деца щяха да са в дом, а аз нямаше да съм жива“
Сега, когато Гергана и Борис ходят редовно на училище, Иванка се надява да намери работа в местния хотел. Надежда и домове за децата – клон България ще продължи да подкрепя семейството, докато тяхното бъдеще не е малко по-сигурно.
