Виктория и Михаил са част от Програмата за младежко участие на Надежда и домове за децата – клон България. Те са и застъпниците и гласът на онези деца и младежи, които нямат възможност да бъдат чути от държавните институции. Правото на децата да имат семейство, да се учат, да имат приятели и да развиват своя потенциал са част от правата, които трябва постоянно да се защитават.
На 2 май в Женева се състоя 95-тата сесия на Комитета по правата на децата към Организацията на обединените нации. На този форум от най-високо равнище нашите младежи бяха поканени, за да представят своята гледна точка за напредъка на България по спазването правата на детето.
Конвенцията по правата на детето е приета през 1989 година, а през 1991 година е ратифицирана от Велико Народно Събрание и е част от вътрешното право на страната ни. На всеки 6 години се прави преглед на постигнатите резултати и се набелязват цели, които да бъдат изпълнени. Тази година участниците в нашата програма имаха шанс да бъдат чути и да се започне да се работи по техни приоритети.
Какво ни споделиха преди срещата.
- Виктория: „Животът ми е страхотен. Имам прекрасно семейство и дом, приятели, които ме подкрепят и много възможности да се чува моя глас. Глас, който е чут и е уважен. За съжаление много деца, тийнейджъри и възрастни нямат този шанс. И това не е честно. Заради това ние, младите застъпници от Надежда и домове за децата – България ще продължаваме да търсим промяна.“
- Михаил: „Целият свят е детска площадка. Тук децата играят свободно без значение от това какъв е техния цвят на кожата, от къде са, къде учат и с наближаването на нашата среща с Комитета по правата на детето на ООН е важно да не забравяме тези неща.“
На самата среща те поставиха следните акценти:
- Правото на децата на живот в семейство. Едно от основните права, но в България все още има деца които са настанени в институции и са лишени от семейна грижа. Нямат личен избор, нямат възможност да развиват своя пълен потенциал и да отстояват своите позиции.
- Право на избор и глас. Децата с увреждания, децата в малките населени места, децата от малцинствени групи не са равнопоставени и това не е справедливо и трябва да има промени в тази посока.
- Право на образование. В нашата страна бедността е един от факторите за липса на достъп до образование, социалната изолация и миграцията.
- Мониторинг на всички дейности от самите деца. Всеки напредък в посока спазване на правата на децата го измерват възрастни, което не е напълно обективно. Нашите младежи предлагат и децата да дават оценка и те по своето усещане от прилагане на законодателството да имат равен глас за отчитане на напредъка на страната ни. Това е поемане на отговорност и търсене на ефективност от прилагането на законодателството.
За да се даде възможност българските деца да са щастливи и да работят за развитието на България Виктория и Михаил и техните връстници от Програмата за детско участие предлагат:
- Премахване на институционалната грижа за деца
- Работа в посока да се спре изоставянето на деца. Дори и в малки институции да се настаняват деца само в краен случай. Казано по друг начин да се вложи ресурс в семейството и да не се стига до раздяла с родителите поради бедност.
- Подобряване на качеството на грижите за деца в Центровете за настаняване от семеен тип и търсене на алтернативи за настанените там.
- Самостоятелен живот за младежи от ЦНСТ, които сега са обречени целия си живот да прекарат институции. Така те трябва постоянно да се напасват към други хора и да нямат усещане за близост и семейство.
- Наблюдение, надзор и активно участие на децата в прилагането на Европейската гаранция за детето по отношение на спазването на правата на детето в България.
Комитетът по правата на детето към ООН получи и конкретни въпроси, които все още нямат отговор. През последните години беше направено много за децата, но и много предстои и всяко загубено време се измерва в пораснали деца, които не са изявили своя потенциал.
- Защо има все още 4 ДМСГД и какъв планът за тях?
- Как ще се подобри качеството на грижа на децата от ЦНСТ и как ще се търсят алтернативи за тях – настаняване в приемна грижа например?
Виктория и Михаил бяха удовлетворени, че са успели да са застъпници на децата „без глас“ и много се надяват да бъдат чути и да бъдат предприети конкретни стъпки.
