Виж в PDF
Деинституционализацията е единствената реформа в България, която систематично се реализира на базата на организирани в планове за действие: политическа воля, общи ценности, инвестиции в системата за закрила, координация на работата на сектори и НПО.
В контекста на реформата работата на „Надежда и домове за децата- клон България“ може да се раздели на четири периода:
- Деинституционализация на деца от ДМСГД преди стартиране на политиката на ДИ . (През 2009-2010 година “Hope and Homes for Children”, съвместно с българската неправителствена организация “Еквилибриум”, закрива първия дом за деца от 0 до 3 години в град Тетевен и създава модел за реформиране на този тип институции).
- Деинституционализация на деца от 8 пилотни ДМСГД в рамките на Самостоятелен проект / Стратегическа дейнституционализация и реформа на грижата за деца от 0до3г. в България/, подкрепящ ДИ проекта на правителството „Посока-семейство“
- Закриване на ДМСГД в периода след приключване на проекта „Посока семейство“ по проект „Стратегическа деинституционализация за премахване на институционалната грижа за деца под 3 годишна възраст в България“
Ноу-хау център за алтернативни грижи за деца (НХЦ), НБУ беше поканен от НДД да осъществи междинна оценка, която да изучи резултатите от работата на НДД, извършена през три от общо петгодишен финансиран от външен донор проект. Тъй като тази оценка е четвърта за НХЦ, екипът на Центъра оценяват не само въздействието на работата на НДД през отделните периоди и проекти, но и въздействието на променящия се контекст върху работата на организацията.
Контекстът, в който НДД осъществява дейността си през периода на оценка се характеризира със смяна на правителства, което води до слаба политическа ангажираност с ДИ, която се отразява върху останалите фактори : ценности, инвестиции в системата за закрила, координация на работата на сектори и НПО.
Основен извод на оценката е, че (и)в този контекст прилагането на Модела НДД остава релевантно, ефективно, устойчиво и полезно защото:
- продължава да води до закриване на ДМСГД,
- осигурява семейна грижа за институционализирани деца, или деца, живеещи в риск от институционализиране,
- постига и поддържа нагласи за ДИ в системата за закрила на децата.
В комбинация с горните фактори, по-широкият контекст –на бедност и липса на професионализъм в системата за закрила, обрича НДД да се ангажира с повече от това да изпълнява ролята на катализатор и да изпълнява лидерски функции по отношение на прилагането на ДИ. Същите фактори се отразяват негативно върху устойчивостта на работата на НДД , която е ограничена във времето.