През опушено стъкло

Спомням си един експеримент от училищните часове по физика. Поднасяш стъкло към пламъка на запалена свещ и димът полепва по стъклото. След това вдигахме опушеното стъкло към небето и ярката дневна светлина не ни дразнеше очите. Така детското ни любопитство се отправяше на пътешествие към най–близката звезда – Слънцето. Днес, през един горещ есенен ден, екипът ни, заедно с партньорите ни от ЧЕЗ, се отправяме към един от крайните квартали на София. Улиците – оживени, тревата в парковете –  с цвят на слама, а детските площадки –  пусти. Личи, че децата не си играят на тях. Няма я онази приятна глъч от детски гласове и смях на ентусиазирани родители. Отправяме се към панелен блок, какъвто може да се види във всеки български град. Пред нас се открехва врата и от малкия апартамент ни посрещат Мария и Галин. Те са от онези семейства, в които и двамата търсят и си намират работа, но средствата никога не им стигат. Правят всичко възможно да осигурят средства за днешния им ден и това е с цената да прекарват малко време с децата си.

Екипът на „Надежда и домове за децата – клон България“ се запознава с това семейство преди четири години, когато се ражда второто им дете – Петко. Краят на бременността е белязан с раздяла на двамата родители, семейни скандали и много емоции. Майката няма къде да отиде след раждането и с детето остават на улицата. Започват разговори с роднини, търсят се приемливи решения, за да не се разделят майката и детето. Леля на майката ги приютява, но липсата на средства започва да поставя нови препятствия. Петко расте с обичта на майка си и, с наша помощ, не му липсва почти нищо. Мария и Галин нормализират взаимоотношенията си и се събират да живеят в жилище с една стая. За всяко дете да бъде с двамата си родители е най –голямото щастие. Тръгва в детска градина, научава нови неща, обича да гледа телевизия и да ходи на разходки. Родителите му, както много семейства в България, от време на време изпадат в бездната на безпаричието и следват скандали, но и отново периоди на хубави мигове. И сякаш това крепи семейството. За тях е важно детето да е здраво, нахранено, самият живот ще го научи на най-важните неща.

Ако се огледаме, ще видим колко много такива семейства познаваме. Те не се набиват на очи, търсят помощ и подкрепа само в краен случай и нямат амбицията децата им да управляват света.

По време на пандемията от COVITD-19 Мария загуби своята работа. Галин няма поръчки за строителни дейности, а нямат и спестявания. Икономиите от храна, ток, вода и битови услуги дават резултат, но средства няма. Кампанията ни с ЧЕЗ „Заедно можем всичко“ им даде шанс да понесат тази криза. Заедно преминахме през запазването на това семейство и те вече започнаха да работят на нови места. Имат средства, чувстват стабилност и могат да се справят с всяка трудност. И, като в онзи училищен експеримент, Мария, Галин и Петко могат да видят слънцето през опушеното стъкло. Светлината няма да изгори очите им, а Слънцето най–вероятно не се интересува от тях.

Когато подкрепяме семейства с ЧЕЗ, ние сме като пламъка на свещ – малък, светъл и даващ възможност, след като си тръгнем, те да могат да продължат сами.

Димът е само начин да видим светлината.

Прочетете още ...

Права, деца и гаранции

На 19 ноември Програмата за детско участие се събра да обсъжда много важната тема за Европейската детска гаранция. Това ни вълнува защото много от нашите

Дом за децата с надежда за бъдещето

Кръгла маса на тема: „Дом за децата с надежда за бъдещето“, се проведе на 16.11.2022 с любезното домакинство на Областна Администрация на Софийска област. Целта

Върни се обратно в