На 16 януари Надежда и домове за децата проведе интерактивна консултативна сесия с 14 деца, на възраст от 8 до 17. Сесията беше насочена върху обсъждане на съществуващата система на институционална грижа за деца, вредите, които тя нанася върху тяхното психическо, емоционално и физическо състояние и насоките и идеите, които децата, участващи в сесията, могат да предложат по отношение на това какво може да се подобри.
Програмния координатор на Надежда и домове за децата, отговорен за всички дейности по детско участие, представи на децата, в рамките на кратка презентация, каква е текущата ситуация в институциите за бебета, какви са характерните причини децата да попадат в тези институции, каква е реалната ситуация по отношение на техните семейства и какви са последиците от престоят им в изолация и самота в тези „домове“. След презентацията, децата изгледаха няколко филмчета, които нагледно показаха какви са вредите от институционализацията по отношение на психическото и физическо развитие и здраве на децата, както и какви са истинските преживявания на хора, които са прекарали част от живота си в институция, или са били принудени от обстоятелствата да изоставят детето си.
След тези кратки филмчета, децата бяха разделени на две групи и имаха за задача да разсъждават по два основни въпроса, а именно:
- Какво биха искали да кажат на хората, които взимат решения по отношение съдбата на децата в институции?
- Какво биха могли да направят, за да подкрепят тези деца?
Идеята беше всички деца, колективно, да създадат документ, писмо, апел, списък с насоки или обръщение към хората, които взимат решения, в което те да представят своите мисли, идеи и предложения. Децата имаха възможност да бъдат напълно креативни – да работят сами, или в екип с още 2-3 деца, да рисуват, да пишат или да моделират своите идеи и мисли, така че те да бъдат разбираеми именно за тези, които държат съдбите на децата в институциите в своите ръце.
Темата бе доста тежка и сложна за някои от по-малките деца. Интересно беше, че по-малките се затрудняваха изобщо да разберат как е възможно да има други човешки същества, деца или бебета, които живеят в подобни условия и са така лишени от любов. Децата предложиха на хората, вземащи решения, да се замислят, че и те са били деца и че и техните собствени деца биха могли да бъдат в подобна институция, апелираха за повече хора, които да работят, така че децата да могат да бъдат обгрижвани по-добре, както и да им се дават повече възможности да изразяват себе си, да играят заедно, да излизат навън и да бъдат като другите деца. По-големите деца се обединиха около идеята за създаване на писмо, като всяко дете се включи със собствено обръщение. След като финалният текст бъде одобрен от групата, писмото ще се публикува.
