в средата на юли месец по време на работна среща със соц. работници от ЦОП се запознах със случая на млада жена М.Ф., която има риск да изостави бебето си. Следваща седмица се срещнах с бъдещата майка. Тя бе изпълнена с колебание относно това, дали да задържи бебето си след раждането му или да го изостави.
Няколко пъти променяше решението си. В началото нямаше подкрепа от близките си и бащата на бебето, като и финансовата възможност да се грижи сама за бебето. По време на срещата ни й разказах как и с какво „Hope and Homes for Children – клон България” би я подкрепила в отглеждането на бебето.
Акцентите в разговора бяха: отговорността на хората за действията им; как расте едно изоставено бебе в институция и колко е важна връзката майка-бебе за развитието на едно дете. Обсъдихме и евентуалното даване за съгласие за пълно осиновяване, в случай, че М.Ф. вземе окончателното решение да изостави бебето си след като то се роди. Последваха две седмици в размисли – до средата на месец август, седмици изпълнени с колебание, промяна на решението на М.Ф. и с надежда от моя страна и на соц. работници от ЦОП, че бебето няма да бъде изоставено. В края на втората седмица ми звънна телефона, и М.Ф. ми съобщи, че няма да изостави бебето си.
Последва домашно посещение и нова среща с М.Ф. и соц. работници от ЦОП, на която уточнихме подкрепата. Бебето се роди в началото на септември – едно прекрасно момиченце, което се отглежда от майката и подкрепата на близки. Едно дете заобиколено от любов и домашен уют. „Hope and Homes for Children – клон България” подкрепи М.Ф. с всичко необходимо за посрещането на дете в семейството – легло, дрехи, памперси, мляко, коритце и пелени, но най-важното – любовта, го дава младата 18 годишна майка М.Ф.
През септември„Hope and Homes for Children – клон България” ще работи по реинтеграция на настанени деца в ДМСГД и по случаи на превенция на изоставянето
