В средата на месец юли 2012 г., в град Севлиево се запознахме със случая на Д-а, която е на 18 г. и посещава Център за обществена подкрепа /ЦОП/ във връзка с превенция на изоставянето на нероденото и дете. По време на срещата със социалните работници от ЦОП, обсъдихме възможностите за подкрепа и съвместна работа. В следващите седмици се срещахме няколко пъти с Д-а и майка й. По време на тези срещи и проведените разговори бъдещата майка променяше решението си няколко пъти, минавайки от желание за изоставяне на детето, до това да се грижи за него. Колебанието й бе провокирано от това, че в етническата общност, в която живее не са добре приети самотните майки. Акценти в разговорите бяха:
- как се отразява изоставянето на бебето и бъдещото му развитие
- отговорността на майката спрямо детето, което носи в утробата си и неговото бъдеще
- какво означава да дадеш съгласие за пълно осиновяване на детето и кога преставаш да бъдеш негов родител
- с какво Фондация „Надежда и домове за децата”-клон България ще подкрепи семейството в отглеждането на бебето.
В работата бе включен и приятеля на Д-а, от когото тя бе бременна. В началото на месец август 2012 година, Д-а ми се обади, че е взела окончателното решение да се грижи за бебето и да не го изостави. Майка й и приятелят й се захванаха с ремонта на жилището, Фондация „Надежда и домове за децата”- клон България осигури всичко необходимо за бебето и посрещането му в семейството – легло, адаптирано мляко, памперси, дрехи, корито, които в този момент семейството нямаше възможност да подсигури. В началото на месец септември 2012 г. се роди едно прекрасно момиченце, което и до сега расте щастливо и обичано в семейството си. Родителите работят и имат постоянни, семейни доходи. Извода който се налага в този случай е:
При екипна работа и помощ, оказана навреме още едно дете расте щастливо и обичано.
Фондация „Надежда и домове за децата”-клон България продължава да работи семействата да се подкрепят своевременно, за да отглеждат обичани деца.
