„Моята майка е най-добрата на Земята“, така посреща екипът ни малкият Панчо.
Панчо е щастливо дете, което расте обградено от обичта на майка си и сестра си.
Един ден в офиса ни позвъниха колеги от НПО, които ни разказаха за бременна, млада жена, която търси „добро място“ където да изостави своето дете след като го роди.
Екипът на „Надежда и домове за деца- клон България“ се срещна с бъдещата майка и започна дълги дни на работа с нея. След няколко Юлия се прибра у дома с две деца. В този труден момент – сама майка с две деца, без собствено жилище и стабилни доходи, тя усещаше, че има нашият екип за съюзник. Минахме заедно през болести, търсене на квартира, заедно изживяхме първото зъбче, първите крачки и думи, подредени в изречение. Детската градина стана място за игра, а неговата кака е източник на знания след прибиране от вкъщи. Юлия работи на две места и малкото време, което има го прекарва с децата.
При обявяване на пандемията от коронавирус тя разбира, че ще затворят ресторантите, в които работи за една седмица. Седмицата свършва и разбира, че ще трябва да я съкратят от работа защото заведенията ще останат затворени с месеци. Трудно е да се съвземеш след такъв шок –да останеш без работа, без стабилни доходи и без яснота кога ще свърши всичко това.
„Надежда и домове за децата –клон България“, предложи на ЧЕЗ и те се съгласиха да включат Юлия в инициативата „Заедно можем всичко“.
Много семейства решават да изоставят децата си в такива ситуации. Те жертват своето и щастието на децата си, за да могат да не са зависими от глада. Бедността става причина за изоставяне на деца в България, за да може децата да имат храна, дрехи, но тази травма ги преследва и много често преобръща съдбата им.
Чрез инициативата „Заедно можем всичко“ Юлия ще получи сигурност, Панчо ще продължи да е щастливо дете, а за зимата със спестените пари семейството ще си закупи дърва.
Ние продължаваме да търсим благодетели, които да подадат ръка на още едно семейство, на още едно дете, още едно българче да порасне обградено от родителска обич.
