Отглеждането на подрастващи в среда, която не е семейна вреди на децата не заради сградите, в които се помещават, а заради човешките отношения, които култивират. Институционалните отношения се регулират от набор от административни процедури и строг вътрешен ред, а не от задължителната за човешкото развитие и индивидуална връзка на доверие, подобна на връзката, която всеки човек има в семейството си.
Наложените правила и контрол – работата на смени, липсата на лично пространство и сигурна привързаност се отразява негативно на всички – и на потребителите, и на специалистите, работещи в институциите.
„Надежда и домове – клон България“ сме убедени, че за деинституционализацията трябва да продължим да мислим като за процес, който изисква специално планиране. Необходима е цялостна концепция за завършване на процеса, чийто времеви хоризонт е 2025 година.
За нас най-добрата възможност за изработване на такава концепция предоставя актуализирането на Плана за действие за изпълнение на Националната стратегия „Визия за деинституционализацията на децата в Република България“.
