В пролетните месеци на 2020 година много хора загубиха работата и доходите си поради затваряне на бизнеси в страната ни. Тогава COVID 19 ни отне дори възможността да мечтаем за нормален живот на семействата ни. В тази ситуация най-застрашени се оказаха децата от бедни семейства. През този период ние се стремяхме да подпомагаме точно тях, за да могат децата им да се чувстват добре в семействата си, при своите близки и роднини. Какво се случва сега, една година по-късно, как живеят, справят ли се с финансите си, добре ли са децата им. Този месец искахме да се уверим, че нашите усилия не са били напразни. Така нашата обиколка ни отведе при Мария, Ангел и Иво.
Вратата се отвори и на прага застана тя – бабата на Ангел и прабаба на Иво. Погледна ни и каза:
„Ако знаете колко ви обичам!“ и ни покани в дома си. Още от вратата чухме малките стъпки и видяхме едно усмихнато и красиво момче да протяга ръце към нас и да се хвърля да го прегръщаме. Прегърнахме го силно и той продължи да се усмихва. След това седнахме, говорихме, смяхме се, забавлявахме се с Иво и слушахме за трудностите, през които семейството минава. Ние много добре знаем цялата история, бяхме до тях и ги подкрепихме през миналата година, съветвахме ги и се радвахме заедно с тях на всеки малък успех. Щастливи сме да видим малкия как расте в своето семейство и е спокоен, уверен, здрав и палав. С радост разбрахме, че бащата вече си е намерил работа и успява, макар и трудно, да се грижи за своя син. Хубаво е когато имаш някого, с когото да споделиш, да поплачеш и да усетиш подкрепата. Да намерите заедно пътя и да го извървите. Така се чувствахме всички. Срещата ни приключи и ние се отправихме към друго семейство.
На излизане бабата ни каза „Я чакайте, имам тук една хубава количка за дете, защо не я дадете на някое семейство, което има нужда, нека да помогнем, да я ползва“…..
Останахме без думи, дори някак смутено се спогледахме. Семейство, което бе на ръба и което все още търси пътя да си стъпи здраво на краката, мисли за другите, иска да подкрепи друго дете. Те знаят колко е трудно и си дават сметка за всяка една стъпка. Този жест ни трогна и развълнува много, защото това е нашата цел – да накараме семействата да се подкрепят и да си помагат. Да бъдат отворени и да споделят своите трудности и радости. Ето в какво се крият истинските неща – в жестове, думи, в усмивките и погледите, в постъпките и в резултатите …
Благодарим на нашите дарители с горещи сърца и се радваме, че те ще продължат да правят това и ще го предават и на други семейства!
Заедно можем много повече!
