– Зорница, защо крещиш на децата? Недей да ги удряш, причиняваш им болка! Ела да се извиниш за това, което направи!
Това е опит на учителка да разреши конкретен проблем със Зорница, която посещава детската градина от една седмица. Зорница е на три години, но щом я доближи друго дете и поиска да си играят, тя го отблъсква с юмруци или започва да крещи и плаче. Това поведение не е характерно за повечето деца и учителите рядко се срещат с подобно поведение. В учебното заведение нямат опита да откриват причините за такъв проблем и затова само съобщават на родителите за проблемното поведение.
Екипът на „Надежда и домове за децата – клон България“ се запозна със Зорница и нейното семейство в един есенен ден, когато тя беше на година и половина. Вятърът някак недружелюбно откъсваше разноцветните листа от дърветата, играеше си с тях и после ги захвърляше на земята и там калта ги правеше ненужни и еднакви. Есента някак настойчиво напомняше за идващата зима, а студът галеше сетивата ни и бързахме да намерим малко топлина. Мила, майката на Зорница, ни покани в малко жилище, където живее от съвсем скоро с двете си деца и майка й. Пием чай и младата жена ни разказва, че съпругът и е в затвора в момента и са останали без никакви доходи. Затова живеят при нейната майка. Средствата не им достигат за храна и няма как да си осигурят топлина за зимата. Децата си играеха на пода и изведнъж Зорница започна да пищи и бута сестра си без причина. Намесата на майката и бабата нямаха никакъв резултат, нямаше и ефект даването на любима играчка и лакомство.
Средства за храна, ток, отопление ще можем да осигурим, но каква е причината за поведението на детето? Къде се корени проблема? Упражнявано ли е насилие върху детето, майката, бабата и сестрата?
Започнахме чести посещения и от разговорите разбрахме, че бащата е упражнявал постоянно вербално насилие над всички. Викове и обиди пред децата и използване на обидни епитети за самите деца. Постоянна липса на сигурност и вечно подозиране, че всичко се прави не според неговите разбирания. Дори когато е далеч от семейството, всеки ден изпраща сестра си да упражнява контрол и тя се държи по същия начин. Ако има физически белези от насилие, те се виждат и лесно може да ги посочиш, да осъдиш такова поведение, но душевните рани са невидими и няма как да ги докажеш. Този тип домашно насилие може да смаже човек, а децата не само израстват без авторитети пред себе си, но и лесно могат да приемат това поведение за нормално.
В тази ситуация започнахме работа със семейството, направихме среща с учителите, за да им обясним как да подхождат към съответните прояви и година по-късно вече имаме положителни резултати. Зорница си играе със своите връстници, говори много и постоянно иска да разказва истории. Мила започна да си търси работа и да ходи на интервюта, бащата се прибра за два месеца вкъщи и сякаш е променил своето отношение спрямо семейството си. Споделя планове за ново и по-просторно жилище, в което да живеят. Точно преди пандемията от COVID 19 той замина да работи в чужбина. Мила и децата отново останаха без средства и разчитат единствено на пенсията на бабата.
Съвместно с ЧЕЗ решихме да застанем до това семейство, за да могат да преживеят зимата. Постигнатите резултати по овладяване на вербалната агресия може лесно да се размият във времето на недоимък. Нашата цел е да насърчим децата да посещават учебни заведения, майката да си намери подходяща работа, а бащата да не се отнася зле с тях. Кампанията „Заедно можем всичко“ ще даде възможност Мила и Зорница да продължат да живеят по един нормален начин, без да бъдат финансово зависими. Нашата деликатна намеса даде резултати, детето е спокойно, има приятели и ще продължи да преоткрива хубавите страни в този живот. Докосвайки се до историята на това семейство, екипите ни са убедени, че ще променим съдбата им.
Отново е есен, слънцето слиза ниско на хоризонта и сякаш ни приканва за съберем плодовете от нашата работа. Събраната доброта през зимните месеци ще им дава кураж, а нас ще мотивира да помагаме на други семейства изпаднали в криза.
