Защо го правим
Защо деинституционализацията е важна за нас
Днес все по-малко деца в България са затворени в институции. С наша помощ бяха закрити 25 институции и останаха само 4. Институциите не са решение за закрила на децата – настаняването в тях води до здравни, социални, емоционални и икономически вреди за децата и обществото. Домовете за деца не вредят само на децата – те вредят на всички нас.
Борим се децата да растат в устойчиви, любящи семейни грижи. Израстването оказва влияние върху широк спектър от приоритети на човешкото развитие, включително здравеопазване, образование и икономическа дейност
Бедност
Бедността и институционализацията са дълбоко преплетени. Бедността може да постави семействата в ситуация, в която те не са в състояние да посрещнат основните нужди на децата си. Това може да доведе до невъзможност да осигурят подходящо жилище, лоши битови и санитарни условия или да имат затруднения с осигуряването на ежедневна храна. Което пък, от своя страна, дава право на социалните служби да отнемат деца от техните семейства или родителите да смятат, че нямат друг избор освен да настанят детето си в институция.
Без адекватна защитна мрежа и социална гаранция, която да подкрепя семействата на ръба на бедността, те са изключително уязвими към промени, като например безработица, което може много бързо да доведе до финансови затруднения и да увеличи риска от раздяла на семейството. В исторически план в България опитите за прекратяване на бедността са били фокусирани върху материалните нужди на децата, без да се вземат предвид техните социални или емоционални нужди. Детето е принудено да следва ресурсите – вместо обратното, те да следват детето. Подобен подход води до изкривени ситуации, при които единственият начин детето да има осигурена храна е като бъде настанено в институция. Това е пагубно както за семействата и общностите, така и за обществото ни.
Малките инвестиции в семейството, за да могат да посрещнат материалните нужди на децата си, са много по-ефективни и рентабилни, отколкото влагането на ресурси в институции.
Здравеопазване
Липсата на достъп до здравни услуги е друг фактор, който поставя децата в институции. Тези институции от своя страна могат да причинят допълнителни медицински проблеми за цял живот.
Дискриминационното отношение към определени общности може да увеличи вероятността от институционализация. В някои контексти увреждането се разглежда като „медицински проблем“, изискващ медицинско решение в институционална среда, вместо предоставяне на специализирана подкрепа, чрез законодателната рамка за грижа в семейна среда. Следователно това поставя много деца с увреждания в риск да бъдат отделени от семействата си.
Дейността на „Надежда и домове за децата“ е насочена за намаляване вредата от институционална грижа и цялостното й премахване. Фокусирани сме върху недопускането на раздяла на деца от семейства, поради бедност, а там където това не е възможно да се търси настаняване в семейна среда. Друг приоритет е семейната грижа за децата с увреждания.
Образование
Има деца, настанени в институции, за да имат достъп до добро образование. Въпреки надеждите на родителите, те рядко получават това. Благодарение на упоритата работа на нестопанските организации и с последователния ангажимент на Правителствата на България тази практика е сведена до минимум.
Наличието на задължително образование в институциите никога не бива да се разглежда като приемлива алтернатива на предоставянето на приобщаващо образование близо до дома. Родителите не бива да избират между това дали да отгледат детето си в семейството си или да му дадат образование. Въпреки обещанията на институциите и надеждите на родителите, образованието за децата в институциите, много рядко е със задоволителен резултат – което води до по-лоши шансове за живот.
Докато децата с увреждания нямат достъп до висококачествено образование в общността, притегателната сила на институциите ще остане. Достъпът до качествени образователни услуги и положителният опит в училище могат да подобрят благосъстоянието на децата и да доведат до по-добри дългосрочни резултати за децата и техните семейства. Това е ключова част от отговора защо затваряме институциите.
Защо го правим?
„Надежда и домове за децата – клон България“ въведе изключително ефективна практика „Областен координационен механизъм по деинституционализация“. Чрез него отговорните институции екипно помагат да се запази целостта на най-уязвимите семейства. На тези, за които се смята, че са изчерпани всички форми на подкрепа. Щастието е обичта на родителите, проектирана върху децата и културните традиции на обществото ни.
Друг инструмент, който успешно прилагаме е „Активна семейна подкрепа“. Всяка помощ за семействата трябва да е бърза, адекватна и навременна. Ние се стремим да изведем родителите от кризите и те да започнат да се справят със семейните задължения, без да стават зависими от подпомагане.
Ние вярваме, че:
- Децата са нашето бъдеще.
- Семейството и неговите възможности са в основата на развитие на обществото.
- Социалната защита води до подобряване качеството на живот на цялото общество.
- Всички отговорни институции, нестопански организации и други заинтересовани страни могат да се справят, ако работят заедно.
Станете наш партньор – присъедините към кауза на „Надежда и домове за децата“ днес!
