Крехък е балансът между това да имаш малко пари, три деца, да живееш в отдалечен район. А когато едното ти дете претърпи инцидент и да трябва да се лекува в болница в отдалечен град и да няма на кого да оставиш здравите деца, вече определено се нуждаеш от помощ.
Хората, които „Надежда и домове за децата – клон България“ подкрепя имат тежка съдба и повечето от тях са на ръба на отпадане от общественото внимание. Срещите ни с тях им дават увереност, че могат да се справят с всяка ситуация.
Днешната ни среща е с Минка (името е сменено). Тя има три деца, които много обича, но страда и от психично заболяване.
Минка живее в отдалечено село в Ямболска област и се справя с отглеждането на децата си до момента, когато най-голямото дете се залива с горещо мляко и трябва да бъде настанено в болница в Пловдив. С медицински транспорт детето е откарано в лечебното заведение, но майката трябва да присъства в болницата, ако се налагат интервенции с детето, за да може да дава съгласие за лечението.
Проблемите, които нашите колеги трябва да решат са: как майката да стигне до Пловдив, къде да бъде настанена и кой ще гледа двете деца защото няма при кого да бъдат оставени.
Какво направи нашият екип.
С транспорт успяхме да придвижим Минка от Ямболското село до Пловдив. Тук друг колега придружи майката до болницата и успя да намери свободно място в „Звено майка и бебе“, където да живеят майката и едното дете за кратко време, защото нямат средства за хотел. Третото дете майката пожела да се настани временно при приемни родители в Ямбол. Минка няма други роднини в района. В това време нашите колеги са издирили сестрата на Минка, която живее в Кюстендил и започват разговори с нея да подпомогне сестра си с отглеждането на децата. Това изисква време, опитни специалисти и много разговори.
След няколко дни престой на Минка в „Звено майка и бебе“ в Пловдив, заради стреса, тя прави криза и трябва да напусне Звеното. Променената обстановка изправя екипа ни в съвсем различна обстановка – да търси специалист и тя да постъпи в болница. Детето, което е при нея трябва да бъде настанено в институция или приемно семейство. Екипът ни спешно организира транспорт от Кюстендил до Пловдив, за да може лелята да вземе детето и то да живее при своите роднини. След стабилизирането на Минка, тя продължи да се грижи за голямото дете до заздравяване на раните му от изгарянето. Наш колега постоянно се информираше какво се случва и при изписване от болницата изпрати детето и майката с автобус до София. Друг координатор я изпрати за Кюстендил, за да се събере с двете си деца. Сестрата на Минка предложи всички да живеят при нея и правят постъпки и най-малкото дете да се върне при тях. Ние продължихме да работим за пълното събиране на цялото семейство. Три деца и тяхната майка ще са отново заедно и ще ги подкрепят техните роднини.
„Надежда и домове за децата – клон България“ успява да се справи с много подобни ситуации защото сме създали мрежа, от специалисти и хора, които може да търсим при решаването на сложни житейски проблеми.
Иска ми се съвсем на кратко да маркираме всички стъпки при този случай.
Разговори с отдели „Закрила на детето“ в Ямбол и Пловдив, търсене на доставчици на услуги, търсене на психиатър, разговори с близки и роднини, организиране на транспорт Кюстендил-Ямбол, логистика по заминаване на майката и детето Пловдив-София-Кюстендил. Транспорт от Кюстендил–Ямбол да може майката да събере цялото си семейство с трите деца. И още дребни детайли, които отнемат много време и е нужна упоритост и мрежа от хора, които всеки момент да са на разположение понеже други хора имат нужда в този момент.
Всеки един случай, при който може да се стигне до изоставяне на дете се нуждае от навременна подкрепа и екип, който да вникне в проблемите и да открие възможните решения.
„Надежда и домове за децата – клон България“ със своя екип е в сътрудничество с много организации, което спомага за добрите резултати да не се допуска настаняване на дете в институция.
