Двегодишната А. е второ дете в семейството на Герия и Илля от село в Силистренска област. Момиченцето се ражда с тегло 1250 грама. Поради тази причина , е прието в Неонатологично отделение на МБАЛ-Силистра, където престоява 3 месеца. По преценка за риск здравето и живота на детето, ОЗД го настаняват в ДМСГД. В институцията А. престоява 9 месеца. Работи се по връщане на детето в семейството, което живее крайно бедно- при лоши битови условия , без ток и течаща вода , детето започва често да боледува . В същото време, майката на няколко пъти изпада в депресия и психично разстройство и постъпва за лечение. Грижите за домакинството поема бащата. 35-годишният мъж. Той е безработен и трудно се справя с отглеждането на двете си деца. Има опасност отново А. да бъде настанена в ДМСГД. Въпреки че е вече на 2 години, момиченцето все още не умее да се държи изправено на двете си крачета, не говори…
Има видимо забавяне в развитието и. В същото време, за да си върнат отново детето, въпреки недоимъка и лишенията, в които живеят, родителите успяват да измажат единствената годна за живеене стая в кирпичената си къща и да си направят от подръчни материали печка за готвене. Това обаче не е достатъчно малката А . да расте в семейството, въпреки обичта, с която я обгрижват всички. Институциите са категорични, че рискът за здравето и психоемоционалното развитие на детето е реален. За това за малката А. има само едно решение – да бъде изведена отново. И повече никога да не се върне при истинските си родители. За да не се случи това, „Надежда и домове за децата“-клон България /НДД/ започна работа с институциите, семейство и малката А. За по-малко от 4 месеца, родителите успяха да подобрят битовите условия в дома си и да се превърнат в най-щастливите мама и татко. Тъй като не само повярваха в себе си, че могат да се справят, но и получиха шанс да го направят. Тези най-обикновени хора, които не могат да четат и пишат, трудно говорят официалния език, но които умеят истински да обичат и да се радват на децата си.
Чрез спестените средства от хранителни продукти, които НДД на няколко пъти предостави на семейството, бащата успя да покрие неплатените сметки за ток /с парите, които изкарва на ден като наемен работник/. След като електричеството в къщата беше възстановено, той дори пусна радио в дома си, което по цял ден оглася махалата и кара малката А. да тропа с крачета. Именно онази А., която до този момент едва се държеше изправена на тях, а днес дори се опитва и да танцува . В това време Герия постави пердета на единствения прозорец , постла завивки на пода и се зае като истинкки любяща майка и съпруга с поддържането на хигиената и домакинството в семейството. Щастлива, че А. е отново при нея, тя се старае да поддържа външния вид на детето, дори и само с едно най-обикновено ластиче за коса. Споделя, че именно грижите за момиченцето, са „прогонили” депресията и стреса, в които изпадала допреди време. Върнали радостта в дома си, двамата родители изградиха с подръчни средства ограда около къщата, а в двора засадиха зеленчуци. За да подпомогнем семейството, с помощта на общината в Ситово, успяхме да осигурим социална трапезария с безплатна храна за малката А. Регистрирахме бащата в БТ, а от общината поеха ангажимент да бъде включен с приоритет в новите програми за заетост, с цел осигуряване на постоянен доход в семейството. Преди това възобновихме документите му за самоличност, чиито срок беше изтекъл. Семейството кандидатства и вече получава месечна помощ
Също със съдействие на „Надежда и домове за децата“-клон България здравословното състояние на майката вече редовно се следи от лекар, след като бяха покрити здравните й осигуровки.
Днес малката А. вече не само тича из двора и се опитва самостоятелно да се храни с прибори, които НДД осигури за семейството и да казва „мама” и „татко”. Но и да държи кукла в ръце – нещо, което нито по-голямата й сестра, нито родителите й са имали някога…. В същото време, при ходенето от институция на институция, за оформяне на документи, лични карти, попълване на молби, двамата родители трябваше да се справят с буквите и химикала. И тогава двамата, които нямат завършено начално образование, осъзнаха може би за първи път в живота си колко е важно да можеш да четеш и пишеш…И заявиха с категоричност – че няма да допуснат малката А. да „върви по техния път”. За това и още тази есен ще бъде записана на детска градина. Стъпка, която нито едно семейство в ромската махала в селото, до момента не е предприемало. А може би малката А. ще проправи път и за други деца ?!
Какво променихме?
Подпомогнахме работата на институциите да разберат колко е важно да подпомагат и следят развитието на семейството. Променихме подхода – „защита на детето“ чрез настаняване в ДПСГД в защита на детето в неговото семейство.
Подпомогнахме семейството с продукти, а те със собствени средства платиха задълженията си за ток и вода и осигуриха приемливи условия за живот на цялото семейство.
Подкрепихме родителите за изваждане на документи, а те поеха ангажимент за намиране на постоянна работа и следене на здравното им състояние.
Родителите осъзнаха колко е важно децата им да получават образование, а кметството и БТ да дадат шанс на родителите да се включват в програми за заетост, за да отгледат здрави деца, част от обществото ни.
Насочваме вниманието на институциите да наблюдават и подпомагат семейството и децата в него, защото това е гаранция за добро развитие.
