Методология за идентифициране

май 14, 2013

Методология за идентифициране и оценка на добри практики на сътрудничество между общини и НПО в областта на политиките за деца и семейства, младежките политики и интегрираните здравно-социални услуги за деца и семейства

Въведение

Настоящата методология е резултат от изпълнение на проект „Наръчник 2012: 10 добри практики на сътрудничество между общини и НПО в работата за деца и семейства”, финансиран от Министерство на външните работи на Република Франция. Дейностите са пряко свързани и с мисията на Национална мрежа за децата да работи за заздравяване и улесняване на сътрудничеството между сходните неправителствени организации и всички заинтересовани страни с цел гарантиране правата и благосъстоянието на децата. С особена сила това се отнася до сътрудничеството на местно ниво, което е от съществено значение, тъй като фактическото реализиране на всички политики и практики за децата и семействата се случва там. Доброто сътрудничество между местните власти и гражданския сектор, работещ на местно ниво, води до повишаването на местния капацитет за развиване и прилагане на по-добри политики и практики за децата и семействата. Затова една от основните насоки на работа на НМД е именно подобряването на сътрудничеството между общините и неправителствените организации в България.

Цели на методологията

Методологията има за цел да:

Представи критерии за идентифициране и оценка на добри практики на партньорство в областта на планирането и реализирането на политики за деца и семейства, младежки политики и интегрирани здравно-социални услуги на местно ниво, осъществявани през 2012 година в България;
Разработи модел/форма за описание на практиките, който да показва практическите стъпки на тяхната реализация.

Добрите практики могат да бъдат примерни инициативи, методи, дейности, проекти и т.н., с положително въздействие върху живота на децата и семействата на местно ниво и резултати, които заслужават да бъдат трансферирани и приложени в различни контексти и среди от нови потребители или общности, така че да допринесат за политическо развитие на местно и национално ниво.

Необходимо е да се извърши анализ и оценка на различни практики, които могат да демонстрират включеност на неправителствения сектор в планирането на политиките и услугите за деца, младежи и семейства на местната власт. Практиките трябва да включват реално участие на местния граждански сектор в предоставянето на услуги за деца, младежи и семейства, инициатива за разкриването на услугата (на конкретната практика), адекватност на услугата спрямо потребностите на потребителите, ефективност и ефикасност на съвместната работа – инвестиции, резултати и устойчивост.

Като част от проекта е предвидено създаването на Консултативен съвет, в който са поканени за участие представители на Агенцията за социално подпомагане, Държавната агенция за закрила на детето, Националното сдружение на общините в Република България и Ноу Хау Център за алтернативни грижи. Целта на съвета е да обсъди и приеме предложената от НМД методология за идентифициране и оценка на добри практики на сътрудничество между общини и НПО, да подкрепи идентифицирането на добри практики, техния анализ и окончателния избор на десетте практики, които следва да бъдат включени в наръчника по проекта.

Критерии

Подборът на добри практики изисква идентифициране на набор от критерии или характеристики, които ще позволят да се събират, класифицират и оценят примери за добри практики. Тези критерии включват:

Въздействие или принос за развитието на местните политики за деца и семейства. Постигнати резултати за децата и семействата и оказано/признато положително въздействие върху съответната секторна политика или система;

Наличие на прозрачен процес на планиране на услугата, чрез активно включване на структурите на гражданското общество и оценка на нуждите;
Дейностите са реализирани в партньорски отношения с други заинтересовани страни, свързани със съответната целева група, включително участието на децата и семействата;

Социалната услуга има добавена стойност по отношение на социалното включване на потребителите, тяхното овластяване и/или е дала възможност за развитие на самостоятелност и независимост;
Иновация (на процес, резултат, контекст): иновативни резултати са тези, които носят някои нови и отличителни черти, разграничаващи ги от други със сходни характеристика и добавящи значимост в общоприетото решение;
Повторяемост и трансфериране: до каква степен тази практика може да бъде повторена другаде и да се трансферира към друг контекст;
Устойчивост: капацитетът на практиката да продължи своето съществуване и функциониране извън пробния период;
Съвместимост: ниво на съгласуваност между резултатите и целите на практиката – имат видим ефект и осезаемо въздействие върху подобряване качеството на живот на хората;
Практиката е довела до повишаване на осведомеността на вземащите решения на всички нива и на обществеността, относно потенциалните решения за общите социални проблеми;
Практиката е допринесла за развитието на мотивиран и квалифициран персонал и споделяне и пренос на знания, експертизи и опит.

Модел/форма за описание на практиката

Заглавие на добра практика

Проект „Преструктуриране на ДМСГД Тетевен и изграждане на алтернативни социални услуги – Център за обществена подкрепа“

Идентификация на добрата практика

Посочете общината и име на организацията, заглавие на програмата (ако инициативата произтича от проект), период на изпълнение и др.

Община Тетевен и СНЦ „Еквилибриум“, в партньорство с британската неправителствена организация „Надежда и домове за децата“. През подготвителната фаза на проекта септември – декември 2009 г. беше подписано партньорско споразумение с Община Тетевен и бяха съгласувани целите на проекта с централното правителство – АСП, ДАЗД, МЗ. Същинската част на проекта стартира януари 2010 г. и проектът приключи декември 2011 г.

Цели

Какво точно предвиждаше инициативата да направи в краткосрочен и дългосрочен план? Какви бяха общите и специфичните цели?

Основна цел

Инициативата предвиждаше пилотно закриване на ДМСГД – едно от общо 32 в страната – чрез успоредно разкриване на алтернативни услуги и форми на грижа. Целта беше да се апробира в български условия модела на „Надежда и домове за децата“ за плавен и добре управляван преход от специализирана институция към комплекс от социални услуги за деца и семейства в общността, включващ подкрепа на семействата и алтернативни форми на грижа. Чрез успешното закриване на ДМСГД Тетевен да се постави началото на преструктуриране на всички ДМСГД, съгласно стратегията „Визия за деинституционализация на децата на Република България“. Началото на проекта съвпадна с приемане на Визията и през март-април 2010 беше сформирана междуведомствена работна група в МЗ и с участието на „Еквилибриум“, която изработи „Насоки за деинституционализация на домовете за медико-социални грижи“. Проектът в Тетевен беше пробния камък на реформата на ДМСГД.

Специфични цели

– Затваряне на входа към ДМСГД чрез обучения и подкрепа на ОЗД, МБАЛ и доставчици на социални услуги в област Ловеч и съседни общини откъдето традиционно се настаняват деца в Тетевен;

– Кампания по приемна грижа в област Ловеч и съседни общини и подкрепа на ОЗД за създаване на приемни семейства ;

– Издирване и оценка на семействата на настанените деца и преход на всяко дете към семейна грижа – реинтеграция, настаняване при близки и роднини, приемна грижа, осиновяване;

– Оценка на съществуващите услуги в Тетевен и извеждане на потребността от нови;

– Разработване на концепция за изграждане на ЦОП, предоставяне на набор от услуги в преструктурираното пространство на сградата на ДМСГД; ремонт, оборудване, откриване;

– Апробиране на процедура по ликвидация на ДМСГД и пренасочване на бюджета му към новата държавно-делегирана услуга;

– Мониторинг и оценка на развитието и благосъстоянието на децата от специализираната институция, изведени в биологичните си или приемни семейства;

– Изграждане на местен капацитет за междуведомствен и мултидисциплинарен подход при подкрепа на децата и семействата в риск, самостоятелно развиване на приемната грижа; гарантиране на качествено функциониране на новата услуга чрез обучения, професионално консултиране и супервизия;

– Подкрепа на ОЗД и Община Тетевен за създаване на условия и реинтеграция и на други местни деца, настанени в специализирани институции – дългосрочна цел.

Успоредно протичащ проект на Община Тетевен „Бъдещето на децата в наши ръце“ позволи интензивна работа с персонала на ДМСГД и подготовката му за работа в новата услуга. Затова тази заложена специфична цел отпадна от нашия проект.

Ресурси

Опишете ресурсите, които са били използвани за прилагане на добра практика, напр. финансови и човешки ресурси, природни ресурси, умения, знания, помещения, оборудване или други аспекти. Кое според вас прави практиката ефективна от гледна точка на ресурсното обезпечаване?

Финансови и материални ресурси

Проектът разполагаше с бюджет от 100 000 евро от Великобритания, който можеше да се използва гъвкаво и според възникващи в хода на работа потребности. Центърът за обществена подкрепа беше позициониран в сградата на ДМСГД, която беше в добро общо състояние, с подходящ размер и на достъпно място. От бюджета на проекта беше направен ремонт на отоплителната система за по-добра енергийна ефективност и по-ефикасно управление на държавно-делегирания бюджет в бъдеще, както и преобразуване на част от пространството за обособяване на звено „Спешен прием“ и монтиране на нови кухненски шкафове на три места, рампа за инвалидни колички. Част от новото оборудване беше осигурено по общинския проект „Бъдещето на децата в наши ръце“. За съжаление съществуващото и подходящо за новата услуга обзавеждане и оборудване – собственост на МЗ – не можа да бъде дарено на ЦОП поради ограничения в нормативната база и се наложи Община Тетевен да го откупи със средства от държавно-делегирания бюджет, което затрудни стартирането на услугата. „Еквилибриум“ препоръча промени в ликвидационната наредба на МЗ, но до този момент /април 2013/ не са взети впредвид.

Друга част от обзавеждането и оборудването – офис мебели и лек автомобил за мобилна социална работа бяха дарени от фирма „Сандвик“ – София. Боята за освежаване на помещенията беше дарена от фирма „Еконт 91“ – Русе. Екипът на „Сандвик“ закупи косачка за трева и като част от политиката си за социална отговорност дари труд и материали за облагородяване на двора на ЦОП.

Тези подходи в осигуряване на вещи и услуги /фондонабиране в натура/ бяха усвоени и успешно продължени от екипа на ЦОП.

На някои семейства, чийто основен проблем беше липсата на дом, бяха предоставени общински жилища.

Човешки ресурси

За изпълнението на проекта се обедини експертния потенциал на „Еквилибриум“ /4 души/ и на „Надежда и домове за децата“ /2 души/, и бяха привлечени допълнителни сътрудници за по-ефективна комуникация и координация на дейностите в Тетевен /2 души/ и София /един човек/. „Еквилибриум“ предложи солиден опит в българския контекст на предотвратяване на изоставянето на деца, подкрепа на семействата, реинтеграция на деца от институции, приемна грижа, управление на ЦОП. Експертите на британската организация са специалисти в управлението на процеса по закриване на дадена институция. Българският екип се запозна с модела на деинституционализация на „Надежда и домове за децата“и се уточниха процедурите и инструментите за оценка и мониторинг, подходящи за предстоящата задача.

Общинският проект „Бъдещето на децата в наши ръце“ финансира 100 дена обучение и супервизия на персонала на ДМСГД и мултидисциплинарен екип за оценка на децата. Това позволи на нашия екип да се фокусира върху семействата.

Важно е да се подчертае сътрудничеството и всеотдайността на повечето отдели за закрила на детето както и специфичните знания и умения и голямата мотивация на ключови управляващи от местната и централната власт за придвижване на административни процедури, чрез които се трасираха нови пътища в нормативната база и се изискваха смели решения и поемане на отговорност.

Ефективност на практиката

Малък външен бюджет, съчетан с ресурсите на местни общински проекти и социално отговорния бизнес за финансиране на така наречения преходен период, през който държавните средства са „заключени“ в бюджета на ДМСГД, а трябва да се реализират дейности за извеждане на децата, предотвратяване на нови настанявания и създаване на материално-техническата база на новата услуга. Ликвидацията на ДМСГД е съчетана с разкриване на социална услуга чрез пренасочване на средствата /няма период в който ДМСГД и ЦОП функционират едновременно и утежняват държавния бюджет/. Това е важно не само от финансова гледна точка. Предотвратява се прекъсване на подкрепата на децата и семействата в риск и на трудовия стаж на част от персонала в ДМСГД, който желае да работи в новата услуга /от кандидатствалите – 2/3 получават работа в ЦОП/.

Сградата на ДМСГД е подходяща за новата услуга и се адаптира с минимални реконструкции и освежителен ремонт. Основната инвестиция от бюджета на проекта е в по-ефективна отоплителна система, за да може държавно-делегирания бюджет на ЦОП да стига за издръжка на сградата и за квалифициран екип, който да предоставя широкия набор от услуги.

Екипът на проекта е малък, мобилен и високо експертен. В Тетевен не се създава и поддържа офис. Местният координатор и социален работник са наети почасово. След проекта те се присъединяват като експерти към новите проекти по деинституционализация на „Надежда и домове за децата“ – клон България и предават своя опит.

За съжаление смяната на местната власт в Тетевен на последните местни избори доведе до отпадане от изпълнителната власт или изобщо от управлението на общината на ключовите фигури, участвали в закриването на ДМСГД и изграждане на новия ЦОП. Това води до загуба на натрупана експертиза по деинституционализация и липса на приемственост в разбирането на важността да се укрепват и развиват социалните услуги в община Тетевен.

В заключение може да се обобщи, че проектът обедини по един уникален начин ресурсите и експертизата на чуждестранни и български неправителствени организации, на местната и централната власт, на бизнеса, вдъхновени от една цел – по-добър живот за децата в Община Тетевен и създаване на модел за реформа на всички институции за деца от 0 до 3 години. Това доказа, че когато има ясна цел и силна мотивация се намират начини, средства и ресурси за постигането й по икономичен и устойчив начин.

Изпълнение

Как бе осъществена инициативата на практика за да постигне поставените цели? Моля, дайте обосновка на основните характеристики на практиката: основните дейности, които са предприети, времева скала, прилаганите методи, включително съответната информация относно всички ключови фактори, като например сътрудничество / партньорство включително с други доставчици по отношение на целевата група и др. Какви предизвикателства срещате при осъществяването на практиката? Също така опишете област / населено място, в което практиката е осъществена.

Проектът се реализира на територията на област Ловеч и община Червен бряг /област Плевен/ от която бяха настанени много деца. Издирване и оценки на семейства са правени в Етрополе, Кнежа, Враца, София, Пловдив. Проектът никога не е имал териториални ограничения, защото следвахме семействата. Партнирахме си с общини, отдели за закрила на детето и доставчици на социални услуги, с МБАЛ, РЗИ и РДСП Ловеч, с неформални и формални ромски лидери.

Подписване на споразумения с Община Тетевен, МЗ, ДАЗД и АСП, декември 2009 – март 2010

Първо беше подписано споразумението с Община Тетевен, което показа на централната власт желание и смелост за промяна. То беше ключово в преговорите с МЗ. На един по-следващ етап, за да стартира процедурата по ликвидация на ДМСГД, съгласно действащата наредба, Общинският съвет гласува официално закриването на ДМСГД и разкриването на ЦОП. Отново тази категоричност на местната власт тласна ликвидацията към финала, а именно постановление на Министерския Съвет на база доклад на министъра на здравеопазването.

Оценка на децата и семействата, януари – юли 2010

Към 1 януари 2010 г. в ДМСГД са настанени 28 здрави деца от 0 до 3-годишна възраст, а за цялата година през него са преминали общо 38 деца. В ДМСГД – Тетевен няма отделение за недоносени деца и за деца с увреждания.

В първата фаза на проекта са оценени настанените деца в ДМСГД – 32 на брой към началото на април 2010 – и техните семейства. Оценката на децата е изпълнена от мултидисциплинарния екип на общинския проект „Бъдещето на децата в наши ръце“. Оценката на семействата е направена съвместно със специалистите от отделите за закрила на детето в Ловешка област и съседни общини, от които са настанените деца.

2.1 Оценката на децата включва:

– Структура на семейството;

– Здравен статус и потребности;

– Индикатори за оценка на развитието на детето и произтичащи нужди;

– Семейни и социални взаимотношения;

– Препоръка за извеждане в подходяща форма на семейна грижа;

– Необходимата допълнителна подкрепа за успешна адаптация в семейството;

– Необходими услуги, които да ползва детето след прехода към семейна грижа.

2.2 Оценката на семействата включва:

– Структура на семейството;

– Жилищни условия и какви подобрения са необходими;

– Семейни и социални взаимоотношения и необходимите подкрепящи интервенции;

– Образование и умения;

– Икономика на домакинството и необходимите подкрепящи интервенции.

Оценката обикновено отнема от 4 до 6 седмици, но това зависи от възможността да се установи и поддържа контакт със семейството и от желанието на родителите да участват в процеса. Уседналостта на семейството е много важна за планиране на стъпките по ре-интеграция и подкрепа след връщането на детето.

Провеждането на оценката на децата и семействата среща много трудности, тъй като повечето семейства живеят далеч от Тетевен или просто не могат да бъдат открити на посочените от тях адреси. Някои родители са в чужбина, без възможност за установяване на връзка с тях или нарочно избягват контакт с отделите за закрила на детето – и в двата случая не може да се установи взаимодействие, необходимо за извършване на оценката. Други проблеми, с които се сблъсква екипа на проекта, е честата икономическа миграция, изключително нестабилни домакинства, живеещи на ръба на оцеляването, без капацитет да се справят с извънредни ситуации.

Процесът на оценяване поставя в своя център интересите на детето в светлината на оценявана семейна среда. Това означава, че трябва – от една страна, издирването и оценката на семейството да се обезпечат с гъвкави човешки и финансови ресурси, от друга страна – да се установят границите на практичността, в единна времева рамка, отчитаща нуждите на детското развитие и пагубните последици от удължаване на престоя му в институцията.

Предотвратяване на институционализацията на нови деца, януари 2010 – март 2011, когато стартира ЦОП

Следващ важен компонент на проекта е превенция на изоставянето на новородени деца чрез консултативна и финансова подкрепа, съвместно с отделите за закрила на детето от област Ловеч и съседните общини, които досега са настанявали децата в ДМСГД – Тетевен. Работено е по 21 случая на превенция на изоставянето на деца от 0 до 3 години, в които са осигурени хранителни продукти и бебешки пособия, съдействие и финансиране при издаване на документи, транспортни разходи, строителни материали, дърва за отопление.

За оптимизиране на работата по превенция на изоставянето е проведено двудневно обучение за отделите „Закрила на детето”, представители на регионалната здравна инспекция и на болниците от област Ловеч на 20 и 21 май 2010 в град Ловеч, на което се разгледа превенцията като различна философия на подпомагането, изграждане на партньорска мрежа по превенция, рискове от институционализацията на новородени деца и приемна грижа за новородени и деца до 3 г. като алтернатива на институционализацията им.

Извеждане на децата, юни – декември 2010 и последваща подкрепа до юни 2011

В периода на подготовка за реинтеграция е осигурен достъп до общинско жилище или квартира на свободен наем, заплащане на режийни разходи, социален патронаж, здравни осигуровки, такси за издаване на лични документи и актове за раждане, транспорт до ДМСГД при посещенията на децата, храна, адаптирани млека, дрехи, бебешки пособия и уреди за домакинството, дърва, покриване на неплатени сметки, довели до изключване на електрозахранването.

За децата, които не могат да живеят в семейството си, една от най-важните алтернативни услуги е приемна грижа, включително и за спешно и краткосрочно настаняване на деца до 3 години. В област Ловеч и в Община Червен бряг са направени 19 мултимедийни информационно-мотивационни презентации за същността на приемната грижа, в които вземат участие около 200 души. Кабелните телевизии в Ловеч, Тетевен и Троян излъчват специално подготвен филмов материал по темата.

Обучени са 16 кандидати за професионални приемни семейства. В обученията в град Тетевен се включват и специалисти от отделите за закрила на детето от област Ловеч и съседни общини, за повишаване на знанията и уменията си в тази област. След обученията действащо приемно семейство от община Червен бряг разширява профила си и е готово да приема деца под 3 години. В това семейство се настанява тригодишно дете от ДМСГД – Тетевен. Още 2 приемни семейства са регистирани в община Червен бряг и едно от тях приема бебе, родено в болницата в Тетевен в началото на декември 2010. В община Тетевен са утвърдени 3 приемни семейства и едно от тях се грижи за бебе от ДМСГД – Тетевен.

Практиката показа, че приемната грижа за новородени и деца до 3 година е възможна, но с повече подкрепа при настаняване на дете – легло, количка, ваничка, дрехи, памперси, мляко и шишета, които се предоставят по проекта и биха могли да се покриват от доставчици като Център за обществена подкрепа. В допълнение следва да се сподели, че проектът финансира и ваденето на пакета документи за кандидат приемните семейства.

За децата от 0 до 3 години, които не могат да бъдат отглеждани в семейството си, трайна семейна алтернатива е осиновяването в страната. Важен елемент от проектната ни програма е да осигурим възможност за повишаване информираността на професионалистите, работещи в системата за закрила на детето, чрез включването им в тематични тренинги и запознаването им с европейски и световни модели на най-добри практики в предоставянето на грижи за детето в алтернативна семейна среда. Поредното трето обучение от този вид на тема „Осиновяването през призмата на защита на най-добрия интерес на детето” се проведе на 24 и 25 юни 2010 в град Троян, чрез което се представи осиновяването като процес, подпомагащ намаляване броя на децата в специализираните институции и гарантиращ правото им да растат в семейство, който заема ключово място сред мерките за закрила, предвидени в Закона за закрила на детето.

Заместване на резидентната грижа в ДМСГД – Тетевен с алтернативни социални услуги – Център за обществена подкрепа, октомври 2010 – март 2011, когато официално стартира ЦОП

През 2010 Община Тетевен изпълни проект „Бъдещето на децата в наши ръце”, Договор BG 051PO001-5.2.03-0030-C0001, осъществяван с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд. По този проект в рамките на 100 дни се предостави обучение, супервизия и методическо консултиране на персонала на ДМСГД Тетевен за социална работа по случай, детско развитие, последици от институционализацията, групова работа с деца и семейства, консултиране на деца с поведенчески проблеми и техните семейства, формиране на социални и житейски умения. Тази възможност за преквалификация на персонала им помага да намерят работно място в новите услуги. От 27 души персонал в ДМСГД за работа в Центъра за обществена подкрепа кандидатстват 21 и са наети 16 души.

След анализ на съществуващите услуги в община Тетевен и потребностите на децата в риск е решено да се разработи широк комплекс от социални услуги, който да се предоставя в рамките на Център за обществена подкрепа (ЦОП) като делегирана от държавата дейност.

След преустройство на помещенията и повишаване на енергийната ефективност, от началото на 2011 г. в сградата на закрития дом започва да работи Център за обществена подкрепа, с капацитет – 80 случая на деца от 0 до 18 години, с екип от 25 души – социални работници, психолози, педагози, медицински сестри, рехабилитатор и детегледачки, предоставящ социални услуги в следните основни звена:

•Звено „Спешен прием” за кризисно настаняване, с капацитет 6 деца;

•Център по приемна грижа;

•Мобилно звено по превенция на изоставянето;

•Център за работа с деца с отклоняващо се поведение и в риск от отпадане от училище.

Пространства в ЦОП:

•2 спални и дневна с кухненски бокс за звено „Спешен прием”;

•Игрова зала и стая за отдих;

•Работни места от офисен тип за персонала – 2 стаи;

•Помещение за екипни срещи и рекреация на персонала;

•2 помещения за индивидуални събеседвания;

•Помещение за училищна подготовка;

•Помещение за групова работа;

•Двор със спортни уреди и пространство за занятия на открито;

•Мобилната работа в ЦОП Тетевен се осъществява с помощта на лек автомобил.

ЦОП – Тетевен предлага:

•Индивидуална подкрепа от ключов социален работник;

•Специализирани консултации с психолог, педагог, рехабилитатор;

•Насочване и посредничество за установяване на контакти и придружаване до институции;

•Практическа помощ за преодоляване на проблеми в ежедневието;

•Социална подкрепа в дома на детето и семейството (мобилна социална работа);

•Грижи, индивидуална психологическа и социална работа, подкрепа за училище и занимания по интереси през деня за деца;

•Обучение и подкрепа за родители, приемни родители и осиновители.

ЦОП – Тетевен работи по ранна превенция на риска, насочена към достигане, откриване и работа на терен с деца и семейства от високорискови общности.

Ползватели на услугите са деца и семейства в риск от община Тетевен, а Звеното „Спешен прием”, Мобилното звено по превенция на изоставянето и Центърът по приемна грижа имат областни функции при липса на подобни услуги в съответната община на област Ловеч. В тези случаи е необходимо направление от ОЗД по местоживеене, съгласувано с ОЗД, община Тетевен.

Резултати от проекта, януари 2010 – март 2011, когато ЦОП пое работата със семействата:

•10 деца от ДМСГД, реинтегрирани в 8 биологични семейства;

•2 деца от ДМСГД в дългосрочна приемна грижа;

•20 деца от ДМСГД, осиновени от български семейства;

•21 деца от 0 до 3 от област Ловеч, подкрепени да останат в семействата си;

•Обучени 16 кандидати за приемни родители;

•Първите 3 приемни семейства в област Ловеч, утвърдени в Тетевен; утвърдени 2 нови приемни семейства и разширяване на профила на действащо приемно семейство за грижа за деца от 0 до 3 години в община Червен Бряг;

•1 новородено в Тетевен, настанено в приемно семейство;

•30 обучени професионалисти от област Ловеч и община Червен Бряг

Проследяване и оценка на развитието на реинтегрираните и приемните деца, май-юни 2011

За да се осигури устойчивост на реинтеграциите, семействата се подкрепят от екипа на проекта до юни 2011 година и се подготвя подкрепяща среда, която да продължи работа – доставчици на социални услуги по местоживеене на семейството и отдели за закрила на детето.

През юни 2011 година се прави преглед на детското развитие, като за основа се взема оценката на детето, направена в навечерието на излизането му от дома. Включени са следните области на детско развитие:

Здравословно развитие

Физическо развитие

Емоционално развитие и поведение

Интелектуално развитие

Възможности за самообслужване, комуникация и социализация

При оценката на децата през април – май 2010 година се наблюдава като цяло изоставане във физическото развитие на деца, родени преждевременно и с поднормено тегло, които са институционализирани веднага след раждане, както и при деца, родени нормално, но институционализирани от самото си раждане. Изостава езиковото развитие, съгласно възрастта, на всички деца. Наблюдават се поведенчески проблеми, по-силно изразени при децата, настанени в дома веднага след раждане – клатене, агресия и автоагресия. При всички деца съобразно възрастта има изоставане в уменията за самообслужване. Липсата на социален опит и напътствия правят децата неспособни да оценяват рискови ситуации и да се предпазват. От значение е дали детето е поддържало контакт с родители и родственици. Наличието на редовен и качествен контакт повлиява положително на развитието на децата. Колкото по-кратка е раздялата между родител и дете, толкова по-големи са шансовете за реинтеграция и сравнително бързо адаптиране на детето в семейната среда.

В един значително кратък период след реинтеграцията или настаняване в приемно семейство всички деца преодоляват дефицитите и догонват връстниците си по развитие. Прегледът на развитието при някои деца е на 6-ия месец, а при други между 6 м. и 1 г., в зависимост от датата на напускане на институцията.

Резултатите за деинституционализираните деца недвусмислено показват предимствата на индивидуалната грижа в семейна среда, неоценимата роля на привързването към значим грижещ се, дори и на по-късна възраст, значението на обичта и физическата близост за цялостното развитие на децата – физическо, когнитивно, емоционално. Опитът по проекта доказва, че с навременна, комплексна и индивидуализирана подкрепа част от семействата имат ресурс да се грижат за децата си и да посрещат адекватно базисните им потребности. За другите деца приемната грижа и осиновяването са алтернативите, чрез които държавата трябва да защити правото им да растат в семейна среда.

Организационно развитие на ЦОП и повишаване качеството на предоставяните услуги януари – декември 2011

След разкриването на ЦОП, екипът на „Еквилибриум“ продължи да обучава, консултира и осъществява супервизия на тетевенските си колеги, по-интензивно през 2011 г., но и през 2012 при запитване или сигнализиране за проблем. Услугата се управлява от общината. Като трудност, от наша гледна точка, е липса на информация от общината към директора на ЦОП относно разходването на средствата – колко е фонд работна заплата, издръжката на сградата и какви средства остават за дейността. Това прави планирането много трудно, особено когато отговорът на отдел финанси на различни запитвания е, че няма пари. Не се отпускат средства за обучения и супервизия и през 2012 г. „Еквилибриум“ е правил такива на добра воля. До голяма степен това се дължи на смяна на ръководството, което изпълни проекта и разкри ЦОП.

Консултиране и супервизия на доставчици на социални услуги в община Червен Бряг, 2011 -12 -13

През 2010 – 2011 г. по молба на ОЗД наши експерти консултираха приемни семейства и съдействаха за създаване на нови такива. „Еквилибриум“ беше поканен от ЦОП Червен бряг, разкрит по проект на общината през 2011 г., да участва в неговото развитие, методическо ръководство, обучения и супервизии. През 2012 г. подобна покана беше отправена от Дневния център за деца и младежи с увреждане, а през 2013 – отново от ЦОП. По тази начин успяхме да подкрепим колегите в община Червен бряг, която системно настаняваше деца от 0 до 3 години в ДМСГД Тетевен и да изградим местния капацитет за подкрепа на семействата и предоставяне на алтернативна семейна грижа.

Външна оценка на проекта от Ноу-Хау центъра за алтернативна грижа към Нов Бъргарски Университет, 2012

Закриването на ДМСГД Тетевен беше включено в изследователски проект „КАКВО НИ КАЗВАТ ЗАКРИТИТЕ ДОМОВЕ ЗА ДЕЦА”, посветен на изучаване на процесите на деинституционализация на домовете в Могилино, Горна Козница и Тетевен. Докладът за Тетевен може да бъде намерен на сайта на Ноу-Хау Центъра. Някои аспекти на проекта са препоръчани като моделни практики по деинституционализация в обобщените препоръки към правителството, споделени на представянето на изследването на 18 октомври 2012 г.

Целеви групи и участие на заинтересованите страни

Опишете участниците, специфичните целеви групи и преките и непреки бенефициенти. По какъв начин са включени целевите групи във вземането на решения по въпроси, които ги касаят?

Преки бенефициенти са децата и семействата, с които сме работили по време на проекта, управленци и специалисти от различните структури, екипа на ЦОП Тетевен. Непряк бенефициент е цялата общност в Тетевен, която сега разполага с модерна и комплексна услуга. Децата в ДМСГД от община Тетевен бяха много малко, докато сега средно по 60 деца в риск и техните семейства ползват услуги в ЦОП.

Първоначално общността трудно разбра и прие новата услуга, но такава е била и съдбата на двата дневни центъра за деца и младежи с увреждания. В началото е било трудно да убедят родителите да водят децата си, а сега има дълги списъци на чакащи. Поради иновативния и променящ статуквото характер на проекта, Община Тетевен се притесняваше от неговото разгласяване и това рефлектира върху приемането от местните хора на ЦОП, за който на практика нямаше представяне и популяризиране, извън 3 наши събития 2010-11-12, които организирахме с трудност. Проектът беше реализиран без необходимата публичност от страна на Общината.

Изпълнителната власт и Общинският съвет взеха решението да се закрие дома и да се разкрие на негово място алтернативна социална услуга.

Част от семействата, чиито деца бяха настанени в дома, искаха да си ги вземат, но изпитваха различни по характер трудности. С наша подкрепа ги преодоляха и децата се завърнаха у дома. В този процес си дадохме сметка, че родителите имат добри намерения спрямо децата си, които не могат да реализират. Както каза една майка „Много лесно се дава дете, само с един подпис, но много трудно се взема“. Придружавайки ги по този труден път осъзнахме, че голяма част от децата са в институции, защото няма кой да повярва на родителите, да види света през техните очи и да ги подкрепи по най-смисления за тях начин. Дадохме си сметка, че родителите най-добре знаят какво им е необходимо и ако спрем да ги осъждаме, а се вслушаме в тях, дават невероятно нестандартни, от наша гледна точка и икономични решения. Това е смисъла на овластяването.

По отношение на превенциите опитът ни беше много сходен. Конкретна, малка но навременна помощ, подсказана от самите родители, прави чудеса.

Предадохме този опит, философия и ценности на екипа на ЦОП. Увлякохме и някои от отделите за закрила на детето и по-специално този в Тетевен, с който работихме най-интензивно. Те споделиха, че са усетили „истинската социална работа“, призванието на професията си.

Уроци и заключения

Опишете специфичните заключения и вашите наблюдения относно възможната капитализация. Колко лесно тази практика може да бъде адаптирана към други контексти?

Изпълнението на проекта създаде модел за реформа на специализираните институции за деца от 0 до 3 години в България и предоставянето на грижа за деца в риск, базиран изцяло на комплекс от алтернативни услуги за подкрепа в семейството или отглеждане в семейна среда.

ДМСГД Тетевен е първата по рода си институция в страната, която се преструктурира в социална услуга от нов тип. Ликвидацията на ДМСГД е съчетана с разкриване на социална услуга с държавно делегиран бюджет, така че да не се получи вакуум както по отношение на подкрепата за деца и семействата в риск, така и по отношение на пренаемане на част от персонала в новата услуга.

Изпробвани са процедурите по ликвидация и пренасочване на бюджета на ДМСГД към новата социална услуга.

Установена е необходимостта от нормативни промени, които да осигурят по-добър синхрон и приемственост при заместването на резидентната грижа с алтернативни социални услуги, за да се гарантира най-добрия интерес на децата, като и ефективното и полезно използване на материалните ресурси на ликвидираната институция.

Тази практика вече е приложена от „Надежда и домове за децата“ – клон България, съвместно с експерти от „Еквилибриум“ в Смолян, където през 2012 г. беше закрит ДМСГД в с. Широка Лъка, а на негово място от 1 юни 2013 г. ще стартира ЦСРИ за деца и лица.

Моделът е залегнал в закриването на други 8 ДМСГД по проекта на МЗ „ПОСОКА: семейство“, подкрепен и надграден от проект „Стратегическа деинституционализация и реформа на грижата за деца от 0 до 3 г.“ на „Надежда и домове за децата“ – клон България, в чието реализиране участват консултанти от „Еквилибриум“ които участваха в закриването на ДМСГД Тетевен. Крайната цел е закриване на всички ДМСГД в България, съгласно Визията.

Друга информация

Има ли друга информация, която считате, че е важна за описанието на добрата практика?

Контакти и връзки

Данни за контакт, които могат да се използват за последваща информация относно представената практика.

Попълнил: Галина Бисет Съгласувано с представител на партньора:

Име, длъжност, организация (община или НПО) Име, длъжност и организация

Нека при официалното включване на практиката да бъде изписано името на Дейвид Бисет, Председател на УС на СНЦ „Еквилибриум“

Текстът е съгласуван с Галина Пурчева-Бисет, Регионален мениджър за Централна и Източна Европа на „Надежда и домове за децата“ – Великобритания

Няма с кого да съгласуваме в Община Тетевен, защото новото ръководство беше противник на проекта и не подкрепя ЦОП, въпреки че се управлява от общината, а не от НПО.