Искаме да разкажем историята за близнаците Калоян и Мария, които се събраха отново със семейството си, след като прекараха първите месеци от живота си в ДМСГД (дом за медико – социални грижи за деца).
Историята започва в един февруарски ден когато се раждат близнаците Калоян и Мария. След идването им на бял свят, майка им постъпва веднага за лечение. Те не са чакани и желани деца от другите роднини и след като майката няма на кого да разчита, децата са настанени в ДМСГД. Минават два месеца от успешното лечение на майката и време, в което мъжът, от когото има и друго дете решават да си ги вземат, защото тъгуват и искат децата да растат при тях. Търсят съдействие от ОЗД, но материалните условия не са добри, а и липсват близки, на които да разчитат в отглеждането на децата, не разполагат и със средства, за да посещават децата.
През тези месеци „Надежда и домове за децата – клон България“ вече работи в този район и е изградила добри партньорски взаимоотношения с ОЗД. Неговите служители се обръщат за помощ. Нашият координатор помага на родителите да започнат да посещават децата в ДМСГД. Преди реинтеграцията, прави внимателен анализ на съществуващата семейна криза и започва работа с родителите. Помага да се издадат лични карти, адресни регистрации, следи да се изгради безопасна среда. Съдейства да се уредят документи за собственост на жилище, стимулира родителите да имат постоянен доход, който да управляват и още и още. След бързата и упорита робота идва септември, когато двете деца вече си имат дом, братче и любящи родители.
Днес, няколко години по-късно, близнаците живеят с по-големия си брат и сестра, с майка си Таня и втория им баща Иван в село в Северозападната България. Това е топъл и щастлив дом, където децата са в центъра на вниманието.
Героят на тази история е техният нов баща Иван, който бе решен да стои до съпругата си и да се грижи за Калоян и Мария като свои, въпреки че добре познава расизма, който ще срещнат в селската общност, където живеят.
Бе тежка борба за преодоляване на предразсъдъците и безбройните бюрократични и правни препятствия, които им пречеха; „Стена, след стена, след стена…“, както казва Иван. Но нашият прекрасен екип предостави на Калоян и Мария и семейството им страхотен съюзник в лицето на Маргарита Андреевска, координатор на „Надежда и домове за деца” във Враца.
Тя оказа практическата и емоционална подкрепа, която бе необходима, за да доведе близнаците в дома от институцията и тя продължава да е в готовност да се отзове, ако семейството има нужда. Това е дълъг и тежък път и е хубаво усещането че има на кого да се опреш в труден момент. Както Иван казва: „Ако нещо се случи тази вечер, аз ще се обадя на Маргарита и на сутринта тя ще бъде тук и тогава няма проблем, който не мога да реша.“
Маргарита споделя: „Това е семейство, което се е изправило пред страховете си и се е възползвало от силните си страни и сега правят всичко възможно да осигурят на децата си топлина, безопасност и много любов“.
Благодарение и на нашата подкрепа това семейство има свой дом, родителите работят, децата растат щастливи и има за какво да мечтаят.