Презентациите имаха информационна и обучителна цел и бяха организирани по инициатива на РЗИ Русе, съвместно с координатора на МЗ по проект „Посока: семейство”.
Във връзка с подобряването на координацията между МБАЛ Русе и доставчика на социални услуги „Еквилибриум”, с цел превенция на настаняването в институции на бебета и малки деца Милена Влахова, консултант на „Надежда и домове за децата”- България, припомни пред представителите на родилно и неонатологично отделение за подписаното, между МБАЛ Русе и „Еквилибриум”, споразумение през април 2012 година. То регламентира реда за подаване на информация за деца и бебета в риск от изоставяне, за да може навреме социалните работници и психолози от Комплекса да започнат работа с майката и разширеното семейство на детето и при необходимост да се планира материална подкрепа от страна на координатора на „Надежда и домове за децата”.
Темата провокира дискусия, в която стана ясно, че навременната информация и подкрепа за семействата са от ключово важно значение за преодоляване на причините, водещи до на настаняването на деца в институция. Това беше подкрепено и от цифрите, които Милена Влахова цитира за работата по превенция на изоставянето през 2012 г. Съвместната работа, гъвкавата и адекватна подкрепа на семействата от страна на социалните работници на „Еквилибриум”, както и допълнителните материални ресурси, осигурявани от „Надежда и домове за децата” – България са довели до това, че в последните 6 месеца няма нито едно дете, настанено с мярка за закрила в ДМСГД Русе.
Дейвид Бисет, консултант и Галя Бисет – регионален мениджър за Централна и Източна Европа на „Надежда и домове за децата”, представиха многостранни научни доказателства за последствията, които носи за деца до 3 годишна възраст пребиването в институция. Цитираха подробни и дългогодишни изследвания на европейски и световни учени (д-р Анди Билсън, професор по социална работа в Университета на Централен Ланкашир, Даниел Гоулман, психолог и автор на теорията за емоционалната интелигентност, проф. Едгар Санабрия, Национален Колумбийски Университет и др.), които категорично доказват невъзвратимите негативни последствия, които за децата носи пребиваването в резидентна грижа повече от 6 месеца до 1 година.
Дейвид запозна медицинския персонал с основните акценти в теорията за привързаността на психоаналитика и психиатър Джон Боулби, както и за съществуващите практики в Европа и света за т.нар. „Кенгуру грижа”. Този тип контакт „кожа в кожа” води до подобряване на състоянието на недоносените бебета – дишането, сърдечния ритъм, съня, състоянието на мозъка и намалява престоя им в ковьоз. Това предизвика жив интерес в повечето от присъстващите, представители на неонатологично отделение, които пък споделиха, че от 1 месец при недоносените бебета в отделението в Русе звучи спокойна класическа музика, което те смятат, че също се отразява успокояващо и антистресово на децата. Всички се обединиха около мнението, че телесният контакт „кожа в кожа” би имал най-силен физически и емоционален ефект върху бебето и майката и би подобрил тяхната привързаност, което в същност е най-важното за едно новородено.
Като обратна връзка в края на срещата медицинските сестри и акушерките, споделиха, че всичко е било много впечатляващо и интригуващо за тях и че тези срещи трябва да се случват по-често и да се разширят, като се включат повече лекари от отделенията.